През изминалата седмица от Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти се обявиха категорично против споразумението за свободна търговия между Европейския съюз (ЕС) и страните от Меркосур (Аржентина, Бразилия,  Уругвай, Парагвай. Асоциацията, която представя преработвателите на над 90% от българския пчелен мед, заедно с Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти в България изпратиха писмо до Министерството на земеделието, горите и храните. Писмото посочва заплахите за българското земеделие и в частност за българското пчеларство, ако съгласието влезе в сила. Съответно са предложени и защитни мерки, които да бъдат взети, за да се минимизират негативните ефекти. 

През септември двете асоциации заедно със Сдружението на българските производители на биопродукти, Конфедерацията на българските пчелари, Българската пчеларска развъдна асоциация и областният пчеларски съюз Русчуклия ще представят на редовна сесия в българския парламент своята позиция. 

„Цената на южноамериканският мед е с около 30% по-ниска от тази на българския поради ниските производствени разходи, високата инфлация в тези страни и занижения контрол върху производствения и преработвателния процес. Като европейски производители и преработватели ние сме принудени да спазваме редица правила на ЕС. Опасяваме се, че огромно количество мед от Меркосур ще попадне в Европа с не дотам изпълнени критерии за качество“, коментира ситуацията председателят на Асоциацията на преработвателите биологични пчелни продукти Владимир Русев.

Според Русев България произвежда около 10 хил. тона мед, от които 8 хил. тона се реализират на европейския пазар. Отчитайки и украинската квота на мед за ЕС, която е над 8 хил. тона и с 30% по-ниска цена спрямо българската продукция, общото количество на внасяния на европейския пазар мед е над 53 т. При тези облекчени условия за Украйна и Меркосур българските пчелари са поставени в непосилна конкурентна среда.

И в момента мед от Южна Америка, около 35 хил. тона предимно от Бразилия и Аржентина, се реализира на европейския пазар, но със защитно мито от 17,3%. За меда от Украйна защитното мито също е 17,3%. Това намалява разликата от 30% в цените почти наполовина. Българските преработватели предупреждават, също така, че вносът от южноамериканското обединение може да доведе до появата на нови пестициди и болести в Европа. 

Една от мерките, които асоциацията предлага да бъдат взети, е да се търси намаление на квотата от Меркосур в рамките до 10.000 тона годишно максимум, и/ или да се предвиди постепенно увеличаване на квотата в рамките на 5 години. Както и  да се предвиди финансова подкрепа за всички пчелни семейства в рамките до 30-40 евро на семейство годишно. Друга поставена мярка е да се предвидят финансови средства и мерки за подкрепа на реализация на български пчелен мед в малки разфасовки (в буркани) директно на пазарите на ЕС, в търговски вериги и други канали за продажба. 

„Българското законодателството трябва да бъде оптимизирано в посока подкрепа на пчеларския сектор. Нужна е дългосрочна стратегия за подкрепа на производството на български биологичен пчелен мед, като алтернатива за постигане на по-високи ценови нива и увеличаване обема на продажбите от България.“, категоричен е Владимир Русев, председател на Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти.