Освен ако убиецът Джеймс Холмс не реши да обясни защо точно е открил стрелба по зрителите на премиерата на последния филм за супергероя Батман в Колорадо, анализите на съдебните психиатри могат да са най-близкото упътване, с което разполагаме.
Според експертите, от фактите, които се знаят за живота на Холмс и извършването на нападението, той едва ли страда от някакво сериозно психично заболяване. По-вероятната версия е, че той действително е имал някакви отклонения, които обаче са били по-нерадикални и трудни за забелязване.
Докато психиатрите навлизат в дълбините на съзнанието на Холмс, те се фокусират върху три главни аспекта на кървавата трагедия, разиграла се в киносалона в Колорадо. На първо място, жертвите са били напълно непознати за убиеца, а не колеги или познати. Освен това, Холмс не се е самоубил след извършването на убийствата, или пък е провокирал полицията така, че органите на реда да бъдат принудени да го застрелят. На последно място, самият той предупреждава полицията за експлозивите, които е заложил в дома си, така че никой не бива ранен след това.
Според анализаторите, цитирани от агенция "Ройтерс", убийството на 12 непознати и стрелбата по близо 50 също несвързани с Холмс хора по-скоро сочат към нещо друго: малко по-обща параноя и гняв, насочен срещу света, а не към нещо специфично.
Оказа се, че оранжевокосият убиец тъкмо е напускал бакалавърската програма по „Невронауки“ в Университета в Колорадо. Това породи теории, че може би неуспехът му в академичен план го е разгневил и го е подтикнал да извърши масовото убийство. Същевременно обаче той не е имал за цел професори или други студенти.
Това буди размисли, че разочарованието му е избило някъде другаде. И това може да го нареди до втория най-често срещан тип на масови убийства – този, в който извършителят напада хора, които по някакъв начин за него са извор на неговите неволи.
„Този тип убийци не познават лично жертвите си, но си го връщат на някакъв определен тип индивиди“, посочва криминологистът Джеймс Алън
Фокс.
Близо 16% от масовите убийства имат за цел напълно непознати хора, посочва Джак Левин, който е професор по социология и криминология. Не е задължително извършителите на такъв тип убийства да са повече или по-малко психичноболни от тези, които стрелят по свои познати или колеги.
Няма каквито и да е доказателства, че Холмс се е чувствал параноично обаче, нито пък съществуват медицински данни за поставяне на диагноза или третиране на психично заболяване. Но липсата на такива данни не значи, че не е възможно извършителят да страда от някакво психично разстройство, уточняват експертите.
Холмс със сигурност е имал целта да оживее след кървавата драма, имайки предвид, че е носил и броня по време на нападението, а след това доброволно се е предал на полицията.
Това е в ярък контраст с масовите убийци, определяни от специалистите като „псевдокомандоси“, които убиват на публично място след внимателно планиране, въоръжени са до зъби и очакват да умрат или провокират смъртта си. Точно тук идва и разликата между този стандартен тип и типа, който представлява Холмс.
Колегите му в университета го представят като тих и спокоен човек, самотник, но не прекалено, разполагащ с известни социални контакти.
Фокс посочва, че дори пълната изолация от обществото невинаги е ясен знак.
„Има хиляди хора, които отговарят на това описание, но не убиват никого“, изтъква той. „Не може такова нещо да се използва, за да се определи кой точно е масов убиец. Това не са алармиращи червени флагове, а жълти такива. Превръщат се в червени само ретроспективно, когато кръвта вече се е изляла и налице е трагедията“.