Европейската комисия представя днес Пътна карта за енергетиката до 2050 г. Основната цел е да бъдат намалени въглеродните емисии с над 80%.

Целта на пътната карта е да се постигнат целите за понижаване на въглеродните емисии до 2050 г., като същевременно се подобри конкурентоспособността и сигурността на доставките за Европа. Държавите-членки вече планират национални енергийни политики за бъдещето, но е необходимо да обединят усилия за координиране на дейностите си в една по-широка рамка.

Въз основа на анализ на няколко сценария, в документа се описват последствията от енергийна система без въглеродни емисии и политическата рамка, необходима за изграждането ѝ. Това би позволило на държавите-членки да направят необходимия избор на източници на енергия и да създадат стабилен бизнес климат за частни инвестиции, особено в периода до 2030 г.

"Само нов енергиен модел може да направи системата ни дългосрочно сигурна, конкурентоспособна и устойчива. Сега имаме европейска рамка за предприемането на необходимите политически мерки с цел да се осигурят правилните инвестиции", заяви комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер.

Анализът се основава на илюстративни сценарии, създадени чрез различни комбинации между четирите основни пътя за значително намаляване на въглеродните емисии - енергийна ефективност, възобновяеми източници, ядрена енергия и улавяне и съхраняване на въглерод.

Сценариите показват също така, че електроенергията ще играе по-голяма роля, отколкото сега. Природният газ, нефтът, въглищата и атомната енергия също присъстват във всички сценарии в различни съотношения, като позволяват на държавите-членки да останат гъвкави при избора на енергиен микс, ако бъде бързо изграден вътрешен пазар с добри взаимовръзки, съобщиха от представителството на ЕК в България.

Ранните инвестиции пестят разходи. Инвестиционните решения за необходимата до 2030 г. инфраструктура трябва да се вземат сега, тъй като изградената преди 30-40 години инфраструктура трябва да бъде заменена. Незабавните действия могат да спестят по-скъпо струващи промени след двадесет години. Енергийната еволюция на ЕС така или иначе изисква модернизация и много по-гъвкава инфраструктура, като например трансгранични междусистемни връзки, „интелигентни" електропреносни мрежи и модерни нисковъглеродни технологии за производство, пренос и съхранение на енергия.

Овладяване на повишението на цените. Направените сега инвестиции ще проправят пътя за най-добрите цени в бъдеще. До 2030 г. цените на електроенергията със сигурност ще се повишават, но след това могат да паднат благодарение на по-ниските разходи за доставка, политиките за пестене на енергия и подобрените технологии. Разходите ще бъдат компенсирани от големия обем устойчиви инвестиции, които ще навлязат в европейската икономика, от свързаните с тях работни места на местно ниво и от намалената зависимост от внос. Всички сценарии водят до значително намаляване на въглеродните емисии без съществени различия в общите разходи или в сигурността на доставките.

Необходими са икономии. В сравнение с паралелните национални схеми, един европейски подход ще доведе до понижаване на разходите и сигурни доставки. Това включва общ енергиен пазар, чието изграждане трябва да завърши до 2014 г.

През следващите години пътната карта ще бъде последвана от други инициативи в специфични области на енергийната политика, като от догодина се започне с предложения за вътрешния пазар, енергията от възобновяеми източници и безопасността на атомните електроцентрали.