86% от студентите у нас са доволни от образованието, което получават. Това сочат данните от Национално проучване на професионалната ориентация и мотивацията на студентите в България, което се провежда за първи път в страната. Негови организатори са Hewitt Associates и стратегическият им партньор за България - Мандей Инсайт, Фондация на бизнеса за образованието (ФБО). Проучването е било осъществено с подкрепата на Американската агенция за международно развитие (USAID), Българо-американска кредитна банка АД и "Ей И Ес Марица Изток 1". Провеждането на проучването е било подпомогнато от университетските кариерни центрове в цялата страна.
Основните теми на изследването са: удовлетвореността от образованието; очакванията и нагласите по отношение на бъдещ работодател и кариера; подготовката на студентите за бъдеща работа и желаните области за развитие. Допитването, проведено през ноември 2007 г., е обхванало 12 477 студенти от 37 университета в страната, или над 10% от кандидат-висшистите. Общо изследваните специалности са 71.
На пресконференция в аулата на Софийския университет днес бяха представени резултатите от проучването.
Удовлетвореността у студентите от образованието спада с течение на времето – студентите от 4-ти курс са с 25% по-малко доволни от първокурсниците. Причини за това са както по-голямата информираност за това какво се иска от тях на пазара на труда, така и фактът, че все повече студентите от 3-ти и 4-ти курс вече са провели стаж или практика по специалността си и имат реална преценка за наученото. Това коментира Светла Симидчиева от Hewitt Associates, която представи резултатите от изследването.
Най-удовлетворени от образованието си са студентите, чиито специалности им позволяват лесно да си намират работа – банки и банково дело, застраховане, счетоводство. Студентите от началните курсове в по-голяма степен споделят убеждението, че образованието, което получават, им дава възможност бързо да си намерят работа.
Маркетингът, инженерните дейности и финансите са трите най-желани от студентите области за професионално развитие. Сред най-предпочитаните сектори от икономиката са: Банки и финанси (24%), Туризъм (19%), Търговия (15%), Държавна администрация (14%); Информационни технологии (14%); Счетоводство и администрация (13%); Образование (9%).
Заплащането, кариерното развитие и възможностите за допълнително обучение са трите водещи мотива при избора на работодател. С преминаването в по-горен курс нагласите се променят, заплащането отстъпва като мотивиращ фактор за сметка на нуждата от продължаващо обучение. Добрият мениджмънт и обучението се превръщат във водещи фактори с приближаването на започването на първа работа.
Студентите имат сравнително реалистични очаквания за първа заплата, но немалка група очакват по-високи стартови заплати от предлаганите. Обучаващите се по специалности, които са търсени на пазара, са добре информирани за нивата на възнаграждение и за това, че има голяма нужда от такива специалисти в момента. Ето защо, младите инженери и фармацевти имат най-високи очаквания към заплатата си.
Най-мотивирани от заплащането са студентите в инженерните специалности (автоматизация, енергетика, транспортна техника, хидравлична, пневматична и топлотехника), биотехнологии и счетоводство. Сред студентите, за които заплащането не е основна причина за избор на работодател, са както изучаващите хуманитарни дисциплини, така и бъдещите специалисти от областите туризъм, компютърни технологии, електротехника, индустриален мениджмънт и инженерен дизайн. За ИТ специалистите това се обяснява от тяхното усещане, че високото заплащане е вече даденост и те вече търсят възможности, които да им позволят да се изградят като професионалисти.
Близо 60% от студентите в България не работят по време на обучението си. Едва 18% от обхванатите в проучването са заети с работа, която ги развива професионално. 20% от студентите планират да си търсят постоянна работа едва след завършването на магистърска степен. Преобладаващата част от анкетираните имат желание да започнат магистратура непосредствено след приключване на бакалавърска степен. 50% от студентите биха си търсили работа в чужбина, като най-предпочитана е Западна Европа.
Практическата подготовка на студентите за започване на работа е незадоволителна. Базовите компютърни умения, които се изискват от бизнеса във всички професионални сфери, са на ниско ниво, дори и като самооценка на студентите, която не винаги се припокрива с реалността. 43% от студентите в София и 28% от студентите в страната самоопределят нивото си на владеене на английски език като високо. 57% от студентите не са били на стаж, а като основни причини за това се посочват "защото не се изисква" и "защото нямам информация как да си намеря стаж". Само 15% са били на студентски бригади в чужбина. Същевременно над 85% смятат, че са добре подготвени за интервю с работодател.
На въпрос за заплащането, което биха желали да получават през изпитателния период, 49% от студентите в София са отговорили, че искат между 300 и 500 лева нетна заплата. Интересно е да се отбележи, че исканата сума съвпада с анкетираните студенти от ВУЗ-овете в другите градове на страната. Това дава основание на организаторите на кампанията да обобщят, че бизнесът вече трябва да спре да си мисли, че студентите извън столицата имат занижени критерии в исканото възнаграждание.
Резултатите от проучването са национално представителни за ВУЗ и за студентите в тях по университет, курс, специалност, пол и регион. Данните са събрани чрез стандартизирани въпросници, попълвани от студентите на хартиен носител в университетите и в Интернет.
Организаторите на националното студентско допитване обобщиха, че резултатите дават по-ясна представа за професионалните нагласи, ориентация и пригодност на младите хора у нас и ще допринесат за подобряване на възможностите за тяхното успешно кариерно развитие.
Проучването ще се превърне в ежегодна инициатива. Предвижда се подобно допитване да се проведе и сред завършващите средно образование в страната.
Мария Фъртунова от Дирекция "Политики във висшето образование" в Министерството на образованието и науката (МОН) пое отговорността да предостави резултатите от допитването във ведомството. Те ще бъдат използвани при изготвянето на Националната стратегия за образованието, обеща образователният експерт.
Настоящото проучване е от съществено значение и за най-старото висше учебно заведение в България, изтъкна доц. д-р Недялка Видева, зам. ректор по учебната дейност - образователно квалификационна степен “Бакалавър" в СУ "Св. Климент Охридски". Резултатите ще помогнат при избора на бъдещата образователна стратегия на университета. Много важно за Алма матер е да знае какви са очакванията на студентите, допълни Видева.
На въпрос на Econ.bg за това доколко резултатите са съвпаднали с предварителните очаквания на инициаторите на кампанията, Светла Симидчиева коментира, че е очаквала, че повече от студентите работят през следването си. Сбъднали са се очакванията й за ниския процент на студентите, които имат добра компютърна грамотност. Симидчиева заяви още, че самата тя е изненадана, че студентите реално знаят какво искат като заплащане и имат реалистичен поглед върху пазара на труда.
Пълните резултати от нaционалното студентско допитване ще бъдат публикувани на сайтовете www.fbo.bg и www.monday.bg
