Радосвета Василева е юрист, специализирал международно договорно и корпоративно право, с опит в инвестиционния мениджмънт. Дъщеря е на Цветан Василев, който е председател на Надзорния съвет на КТБ АД.

Завършила е Американския колеж в София, след което бакалавърска степен по международни отношения в университета "Тъфтс‘‘ в Бостън. Притежава магистратура по международно икономическо право от Сорбоната, както и магистратура по икономическо право от Института по политически науки в Париж. Владее английски, руски и френски език.

След като Управлението за банков надзор на БНБ одобрипридобиването на капитала на банка "Креди Агрикол" от "Корпоративна търговска банка" АД, Радосвета Василева ще заеме място в Надзорния съвет на новата банка. Днес пък стана ясно, че сделката по покупката на 100% от акциите на "Креди Агрикол" вече е финализирана. Какво бъдеще ще има новата финансова институция и какъв е анализът на Радосвета Василева за банковата среда у нас, вижте в интервюто.

Какъв е вашият анализ за състоянието на българската банкова среда?

Средата изглежда относително стабилна. Това показват конкретни финансови показатели – активите и привлечените средства в банковата система на България се увеличават по данни на БНБ и НСИ, критериите за капиталова адекватност са по-­взискателни при нас, отколкото в ЕС като цяло. Същевременно някои анализатори смятат, че оттеглянето на чужди инвеститори от българския банков пазар, както в последно време се случва, е неприятен сигнал. Според мен обяснението е по­-комплексно.

На първо място, българският банков пазар не е атрактивен за големи чужди инвеститори, тъй като не предлага адекватни възможности, които се съотнасят с техния мащаб. Освен това съществува тенденция в световен план големите банки да намаляват обема си от бизнес, за да го направят по­-обозрим и контролируем. Тази тенденция е показателна за натрупаните проблеми, които съответните финансови институции трябва да преодолеят.

Една от най­-големите банки във Великобритания наскоро декларира, че ще намали броя на държавите, които обслужва, от 200 на 70. Този факт илюстрира резки промени в стратегията на институцията, които са по­-скоро обусловени от желание да подобрят възможността за контрол над своята работа, отколкото от макропоказателите в съответните държави. В крайна сметка, защо взеха подoбно решение чак в края на 2013 г., когато в международен план макроикономическите показатели се влошиха най-­вече през 2007 и 2008 г.?

Смятате ли, че това ще се превърне в трайна тенденция, или по­-скоро сте на мнение, че ще остане временно явление?

Дали е тенденция, или временно явление, за съжаление е рано да се каже. Защото има доста предизвикателства, с които подобни глобални инвеститори трябва да се преборят. Вероятно проблемите са натрупани заради агресивна експанзия в миналото, вземането на нерационални решения и липса на развиване на адекватни механизми за инвеститорски контрол. В резултат на подобни решения възникна световна икономическа и финансова криза. Така че, преди големите банки в глобален план да имат ясна стратегия как ще решат своите собствени проблеми, няма как да бъде даден еднозначен отговор на този въпрос.

Как бихте коментирали ситуацията с кредитирането в България? Можем ли да говорим за съживяване, или по­-скоро става дума за застой?

Знаете, че в България се правят официални проучвания на тази тема. При потребителските кредити например наблюдаваме феномена кредитофобия. В България битува схващането, че до кредит трябва да се прибягва само в краен случай. Може би причина за това е фактът, че потенциалните кредитополучатели считат, че условията на банките са тежки. Друг е въпросът, че тази тенденция може и да се дължи на слаба
информираност. Въпреки че номинално средната лихва по кредити в България е по­-висока, отколкото в Еврозоната, трябва да бъдат отчетени допълнителни фактори като по-­голям държавен риск, инфлация и др.

В България продължава усилено да се коментира, че лихвите са високи и кредитите се оскъпяват. Имат ли основание обикновените кредитополучатели и в частност бизнесът да се оплакват от това и явява ли се проблем пред кредитирането?

В края на краищата банките следват своята визия за развитие, работят в конкурентна среда и се съобразяват с макросредата. Няма как да си правят експерименти със съответните лихви, защото пазарът диктува условията. От друга страна, кризата на доверие от страна на евентуалните потребители на кредити не може да не рефлектира върху банките, които трябва да търсят иновативни способи за утвърждаване на мястото си на пазара – разработване на нови маркетингови стратегии, продукти и платформи, които да привлекат тяхната таргет група.

Има ли реална борба за клиенти между българските банки?

Нормално е да има. Всяка банка разработва нови продукти и кампании, с които да привлича клиенти и да утвърждава присъствието си на пазара по по­-убедителен начин, за да се разраства и генерира печалба за своите акционери. Тази тенденция е в унисон с една от основните функции на банката – от една страна, да стимулира клиентите с потенциал и идеи, като им дава кредити, за да реализират амбициите си – дали в личен, или в професионален план, от друга – да им помага да съхраняват средствата си и да ги инвестират правилно.

Като споменахте нови продукти, нека поговорим и за "Креди Агрикол". Финализирахте сделката по придобиването, взети ли са решенията за промените, които ще настъпят в мениджмънта?

Да, предстои общо събрание на акционерите, които ще предложат нови членове на Надзорния съвет. Знаете, че за момента БНБ е дала одобрение за моята кандидатура, за кандидатурата на г­-н Орлин Русев, който е председател на Управителния съвет на КТБ АД, както и на г­-н Абдул Ал Муршиди, който е член на Надзорния съвет на КТБ АД.

След официалното избиране на Надзорния съвет и влизането ни в длъжност, на първото наше събрание ще изберем председател на Надзорния съвет, както и ще предложим на БНБ за одобрение две нови кандидатури за изпълнителен директор. В момента в "Креди Агрикол" има четирима изпълнителни директори. Двама от тях ще се оттеглят. Ще останат г­-жа Деляна Пешева, член на Управителния съвет и изпълнителен директор, и г­-н Атанасиос Петропулос, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор. От наша страна ще бъдат предложени две кандидатури, които, естествено, отговарят на изискванията по Закона за кредитните институции.

Спрели сме се на двама експерти, които са доказали своите качества и имат дългогодишен стаж. Ние смятаме, че това е тяхното ключово предимство – доказали са се в българската банкова система. След като получим одобрение за техните кандидатури от БНБ, те ще влязат в длъжност. Оттам нататък ни чака много работа по развиването на банката и налагането ѝ на пазара.

Как очаквате да се позиционира тази финансова институция? Как ще утвърждавате "Креди Агрикол" на пазара?

На първо място, естествено, "Креди Агрикол" ще бъде изцяло ребрандирана, ще има ново име, ново лого и нов слоган. Предвиждаме и маркетингова кампания за утвърждаване на новата корпоративна идентичност и естествено, подобряване на имиджа на банката на българския пазар. Това, което може би не е ясно на широката публика, е, че по време на такъв важен процес като преговори за придобиване на контролния пакет акции на банка, голяма част от информацията, която е чисто техническа или вътрешна, остава скрита за купувача.

Първият приоритет след придобиването е пространен и експертен одит на банката, на всичките ѝ звена, за да открием евентуалните проблеми. Както знаете, за съжаление, миналата година "Креди Агрикол" бе на загуба. Естествено, трябва да анализираме основните причини – дали това се държи на слаба комуникация между звената, дали става въпрос за липса на далновидност и по­-детайлна стратегия за развитие, или пък за лошо изпълнение на адекватна стратегия. Ще използваме този анализ като база за конкретен план за подобряването на показателите на банката, така че тя да постигне своя максимален потенциал и позицията на българския пазар, която заслужава.

Освен това към момента "Креди Агрикол" предлага богат набор от продукти. Това, което предстои, е да ги анализираме един по един и да видим дали реално те се радват на успех сред клиентите на банката, както и естествено, дали имат слабости, които да коригираме. Ключов момент е разработването на допълнителни възможности за дистанционно банкиране.

Мислили сте за иновативни банкови продукти и финансови услуги, защо не за такива, каквито все още няма на българския пазар?

Разбира се, ние трябва да сме проактивни и да отговаряме на очакванията на нашите клиенти – както настоящи, така и бъдещи. Със сигурност може да се очакват нови продукти, но на този етап е рано да се говори в конкретика. "Креди Агрикол" е специализирана в подкрепата на малки и средни предприятия, както и банкиране на дребно – сегмент, който е слабо застъпен в КТБ. Това е възможност за КТБ да се развива в сектор, в който досега не е навлязла чувствително.

Малките и средните предприятия имат различни нужди в сравнение с корпорациите – имаме за цел да подкрепим всеки разумен проект с перспектива. Малко е направено за малките и средните предприятия в България, а те са гръбнакът на всяка икономика. По отношение на потребителските кредити, една от целевите групи ще бъдат служителите на големи фирми, които са клиенти на КТБ. Защото тези служители имат специфични нужди и амбиции, на които ще отговорим чрез адаптирани продукти.

Как си представяте "Креди Агрикол" след една година?

С по-­голям пазарен дял, утвърден имидж и подобрени финансови показатели. Важно е също така да надградим съществуващия екип чрез обучения или евентуална вътрешна реорганизация, както и да анализираме дали различните звена в банката комуникират ефективно помежду си на практика, защото, за съжаление, в големите институции много често се къса връзката и не отговарят на предизвикателствата в работния процес в реално време.