Все повече се отваря ножицата между бедните и богатите региони в България. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което анализира социалното и икономическо развитие на областите в България през последните 10 години.
Разривът между София и останалата част от страната се задълбочава, а Южна България се развива чувствително по-бързо от Северна България, особено след 2009 година, показва изследването.
Не се наблюдава икономическо и социално сближаване между областите, което показва, че регионалната политика не работи, предупреждават анализаторите на ИПИ.
Според тях спиралата липса на инвестиции – ограничена заетост -ниски доходи -намаляващо население е в основата на продължаващото раздалечаване между столицата и останалата част от страната. Все повече стават областите с лошо социално-икономическо състояние, като те вече значително превишават тези в добро състояние.
Вече няма нито една област, в която децата на възраст до 15 години да са повече от възрастните хора над 65 години, а от 2010 г. няма нито една област с положителен естествен прираст.
Местните власти не полагат достатъчно усилия за подобряване на бизнес средата, възприятията за корупция остават високи. Негативни са тенденциите и в образованието и здравеопазването, което е резултат от нежеланието на централната власт да прави реформи. Инфраструктурното развитие е неравномерно, като ключовите проекти продължават да са концентрирани в Южна България, отбелязват икономистите.
По тяхно мнение, основните проблеми са силната зависимост на местните власти от централния бюджет, както и липсата на реални стимули за насърчаване на инвестициите и създаването на по-добра бизнес среда.
Нещо повече – до ден днешен българските райони остават заложници на политически интереси и до голяма степен са лишени от възможността да противостоят на протичащите на територията им негативни демографски, социални и икономически процеси, подчертават авторите на изследването.
Трансферите от централния бюджет продължават да доминират над собствените приходи на общините. Единствените изключения от това правило са София и няколко курортни общини само в Бургаска област, в които собствените приходи превишават 50% от приходите. В сравнително добро състояние по този показател – 40 -50%, са общините във Варненска област. При огромна част от общините, главно в Северна България, финансовата самостоятелност е под 30%.
Подобно е и разпределението на страната по показателя привлечени преки частни иинвестициии на глава от населението. Лидери по този показател отново са София и Бургаско с над 4000 евро на човек. Следват ги Пловдивска и Варненска област – между 2000 и 4000 евро на човек. Ннад 15 са районите с инвестиции под 1000 евро на човек, а при пет от тях ПЧИ са под 500 евро на човек.
Незначителна част от приходите на общините са от данъци, при това само върху имуществото. Те нямат директно отношение към доходите и печалбите на общината. Това ограничава възможностите за публични инвестиции и посрещането на непредвидени разходи.
Проблемите на местните общности могат най-добре да бъдат осъзнати на местно ниво. В същото време голяма част от средствата, отпускани по линия на Европейския съюз, се изразходват за проекти и дейности, които нямат пряко отношение към проблемите на хората, живеещи в дадено населено място. В дългосрочен план недостатъчният собствен ресурс и фискална самостоятелност на органите за местно самоуправление е един от факторите, които ускоряват деградацията на местните общности и подкопават местния демократичен процес, сочи изследването.
Икономистите от ИПИ предлагат една пета от приходите от подоходния данък, които сега влизат в държавния бюджет, да се пренасочи към общинските бюджети на принципа „парите следват личната карта“. Преотстъпването трябва да е автоматично и по постоянен адрес на данъкоплатеца.
