Мултимедийна презентация за бъдещото изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис, изготвена от капитан Иван Иванов, беше представена днес в Заседателната зала на Община Бургас. Инициативата е част от информационна кампания, чрез която гражданите ще се информират за плюсовете и минусите на проекта, съобщават от пресцентъра на община Бургас. Кампанията е част от подготовката на референдума за петролопровода, който ще се проведе на 17 февруари.

Домакини на събитието бяха членовете на Работната група за провеждане на референдума. Неин председател е заместник-кметът по евроинтеграция и екология Ивелина Василева. Групата включва  заместник-кмета по строителството Костадин Марков, главния секретар на Община Бургас Божидар Кънчев, шефа на дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” Костантин Луков, общинските съветници Евтим Цинцарски, Здравко Сталев и Георги Манев. В залата присъстваха още кмета Димитър Николов и председателят на Общински съвет Бургас Валери Симеонов.

Община Бургас е изпратила писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), в което кани институцията да се включи в информационната кампания със свои специалисти. Те трябва да разяснят жителите на Бургас проекта, екологичните гаранции за региона и ползите от изграждането на петролопровода.

Утре Община Бургас ще изпрати писма до всички парламентарно представени партии, с които ще ги покани да участват в преговорите за съставяне на секционни избирателни комисии (СИК). Съставът на областната избирателна комисия (ОИК) ще бъде същият като на последните местни избори.

Комисията за подготовката на референдума взе решение секционните избирателни комисии да бъдат от 5, вместо от 7 членове. По този начин ще бъдат икономисани средства от общинския бюджет. В деня на референдума ще бъдат допускани застъпници и наблюдатели на двете тези по въпроса за петролопровода.

Лекторът на днешната мултимедийна презентация кап. Иван Иванов е специалист, ангажиран с проекта за петролопровода още от 90-те години на миналия век, когато участва в първоначалните разговори за изграждането му като представител на Морска администрация. Той е работил на различни длъжности в Пристанище Бургас, бил е и специалист по безопасност в Държавната агенция по корабоплаване. Автор е на голяма част от текстовете на действащите и в момента разпоредби за безопасно плаване в Черно море.

Основната част от презентацията беше посветена на варианта за транспортиране на нефт чрез танкери до специални буйове в Бургаския залив, през които суровината да достигне до самия тръбопровод, лежащ на морското дъно. Според Иванов този вариант вече е одобрен от МРРБ, за сметка на по-безопасния вариант с разтоварване на брегови кей.

Планирано е буйовете да бъдат разположени на места с подходяща дълбочина, където могат да газят танкери с капацитет 150 000 и дори 300 000 тона. Разтоварването става, като корабът се приближава до буя и чрез 250-300 метра дълги шлангове подава нефта към него с дебит 10 000 тона за час. При вълнение и при човешки грешки, , съществува реална опасност от аварии и разлив. Самите буйове тежат по 70-80 тона и плават над водата, а нови шлангове водят от тях към тръбопровода на дъното. Реална опасност от повреди има и за тази подводна част от системата.

Стана ясно, че според световната практика за почистване на тези шлангове и за поддръжка на буйовете се прави отделно малко нефтено пристанище, така че не е изключено такова да бъде изградено някъде по поречието на черноморския бряг.

Иванов припомни, без да коментира, случай от 3 декември 1992 г., когато във водите край Ла Коруня в Испания се разливат 60 000 тона нефт, въпреки че градът е бил един от най-подготвените в техническо отношение да не допусне подобна екокатастрофа.

От презентацията се разбра, че най-голямата опасност не потенциаленият разлив в морето, а достигането на петното до брега. Ако не бъде почистен в течно състояние и стигне до брега, 1 тон нефт се превръща в 10 тона замърсено вещество, свързвайки се с пясък, почва и други дребни частици.

Иванов съобщи, че по силата на споразумението с България, след влизане в експлоатация на тръбопровода, нашата държава ще печели около 70 евроцента на тон преминал нефт, докато тон от суровината струва днес на световните пазари около 770 долара, с тенденция след 10 години да поскъпне с още 200 долара за тон.

Информационната кампания за референдума има две основни цели -разясняване на плюсовете и минусите от изграждането на петролопровода и повишаване на избирателната активност.

ДСБ подготвя протестни действия срещу посещението на руския президент Владимир Путин у нас. Това съобщи председателят на софийската организация на партията Атанас Атанасов по-рано днес, съобщава БГНЕС.

Бившият офицер от КГБ Путин установи диктаторски режим в своята страна, унищожи свободата на словото, и възроди политическата полиция, която преследва противниците му и извършва политически убийства, посочи Атанасов. Руският президент практически въведе еднопартийна система на управление.

Предстоящото посещение на Путин в България ще бъде кулминация на угодничеството на президента Първанов и на българското правителство към новия руски диктатор, смятат от ДСБ. То ще ускори хода на мащабни проекти, които превръщат България в "Троянски кон" на путиновата олигархия в Европейския съюз, посочи още Атанасов.

Според ДСБ имперската политика на Путин е пряка заплаха за българския национален интерес. От партията се обявиха срещу строителството на АЕЦ "Белене", срещу унищожаването на черноморския туризъм и на Странджа заради петролопровода Бургас-Александруполис, както и срещу унищожаването на българската природа заради проекта на газопровода "Син поток". Тези проекти са неизгодни за България и затвърждават енергийната зависимост на България от Русия, отбеляза Атанасов.

От ДСБ призовават всички демократи, неправителствени организации и партии, които мислят за интереса на страната ни да се включат в протеста. Водят се консултации и със СДС, поясниха от партията на Иван Костов. Датата, часът и мястото на протеста ще бъдат оповестени допълнително.