Към 20 октомври ще е ясен резултатът от прегледа на активите на Корпоративна търговска банка (КТБ). Това заяви подуправителят на БНБ Димитър Костов. По думите му след това ще са нужни около 3-4 седмици за отразяване на тези резултати в счетоводните баланси на банката в съответствие с изискванията на международните счетоводни стандарти и за анализ и оценка на състоянието на банката.

Той добави, че крайното решение на Управителния съвет на БНБ относно случващото се с КТБ ще бъде взето до 20 ноември тази година.

Това ще стане въз основата на фактическите данни и оценката за капиталовата адекватност на банката и възможността да изпълнява задълженията към своите клиенти.

Според него без участие на държавата КТБ не може да бъде оздравена. По думите му банката се нуждае преди всичко от ликвидна подкрепа. Едва след завършването на оценката на активите ще може да се оцени каква потребност има от капитал.

„При всички случаи "оздравяването на КТБ" означава да се дадат пари - нещо, което БНБ не може да направи в рамките на ясно и точно разписаните в закона правомощия за такива действия“, посочи подуправителят на централната банка.

Според него оздравяването на банката означава и да се намери баланс между различните интереси. Вложителите имат едни интереси, които са различни за обезпечени, гарантирани и негарантирани депозити. Кредитополучателите също имат свои интереси, които могат да са различни както в зависимост от това какъв кредит са ползвали, така и от това как им върви бизнесът. Акционерите се водят както от интереса да запазят стойността на инвестицията си, така и от това да ограничат отговорността си, смята Костов. Данъкоплатците безспорно са загрижени за какво ще се харчат събираните от тях пари и дали няма да се наложи да плащат по-високи данъци. Той обясни, че човек, дори и въобще да не ползва банкови услуги, от всеки похарчен лев на практика дава 35 стотинки в хазната. 

Според него могат да се посочат още много обективни причини за "пристрастност" към едно или друго решение. Намирането на обществено приемливия баланс на всички тези интереси не може да стане без участието на всички институции на парламентарната демокрация, при това не само парламент и правителство, а т. нар. социални партньори и формални и неформални неправителствени организации.

Той посочи, че през първата половина на юни КТБ е имала ликвидни средства от порядъка на 1,5 млрд. лева, а към 17-18 юни вече са били около 1 млрд. лв.
Според него случващото се с КТБ няма пряк системен ефект, тъй като липсват съществени задължения към други банки. Той обаче добави, че косвените ефекти са въпрос на анализ на много повече фактори и обстоятелства.

Относно подозренията, че БНБ мери с двоен аршин и е оказвала ликвидна подкрепа на други банки, Костов заяви, че подобно нещо не е правено.

„Това, което бе одобрено от ЕК, бе схема за ликвидна подкрепа на банки от страна на правителството - държавна помощ. Съдействието от страна на БНБ бе в оценка на това дали банката и представеният от нея план за преструктуриране отговарят на надзорните изисквания. Тази схема за ликвидна подкрепа бе заявена и одобрена от ЕК на 29 юни с цел защита на останалите банки от потенциална атака, каквато се разви в предходните 2-3 дни. Поради това тази схема не може да се използва за казуса КТБ. Ако се прави схема за държавна помощ в този случай, ще трябва да се направи отделно искане пред ЕК за одобрение със съответната обосновка, че не се нарушават правилата и условията за конкуренция“, посочи подуправителят.

Относно обвиненията, че БНБ и банковия надзор не са си свършили работата, Костов посочи, че са поискали съдействие чрез Европейския банков орган за професионален преглед и съвет по отношение на прилаганите правила и процедури на банков надзор, както и за цялостното управление на процесите на надзор, информира в. "24 часа". Търси се и съдействието на МВФ и Световната банка, които да извършат също такъв тип преглед. Разглежда се и възможността за организиране на цялостен външен преглед на активите на всички банки - като това, което в момента се извършва за големите банки в Европейския съюз, а преди това бе извършвано в отделни страни членки.