Реформите в страните от Югоизточна Европа[1] (ЮИЕ) доведоха до значително подобрение на икономическата и законовата среда в региона. Страните от Балканския полуостров са предпочитано място за преки чуждестранни инвестиции през последните пет години. "Обемът на преките чуждестранни инвестиции през 2004 г. в страните от ЮИЕ надвиши 8 млрд. евро. Това е нов рекорд. Тази сума е еквивалентна на 5% от брутния вътрешен продукт на региона", коментира главният икономист на BA-CA Мариане Кагер. По оценки на експертите от BA-CA, регионът вече е получил общо с натрупване около 41 млрд. евро ПЧИ, а през последните пет години те са се увеличили почти четирикратно.

Страните-кандидатки за ЕС България и Румъния са предпочитаните цели на чуждестранните инвеститори през 2004 г. Румъния привлече около 50% от общия обем на ПЧИ в региона за 2004 г., а България - почти една четвърт.

"Фокусът в България сега трябва да бъде насочен от количеството към качеството на вътрешните инвестиции, тоест към добавената стойност, която могат да дават чуждестранните инвестиции. Скорошен пример за това беше HVB Bank Biochim, която след успешно проведен приватизационен търг от правителството, стана част от водещата европейска банкова група "Банк Аустрия Кредитанщалт" (BA-CA)  и само две години след приватизацията се превърна в пионер на дългоочакваната банкова консолидация с придобиването на Хеброс Банк", коментира Петер Харолд, главен изпълнителен директор на HVB Bank Biochim и Хеброс Банк. Той очаква, че високото качество на инвестициите в България и създаването на сравнителни предимства на страната ще имат положителен ефект върху икономиката и ще насърчават разширяването на бизнеса.

Въпреки динамичния растеж в последните години, навлизането на чуждестранен капитал в страните от ЮИЕ все още е сравнително слабо. Показателят за ПЧИ на глава от населението за региона е около 800 евро в  сравнение с новите страни-членки на ЕС, където тази цифра е 2,200 евро. България е пред Румъния с 1,100 евро ПЧИ на глава от населението, докато за Румъния този показател е 700 евро. Хърватия например се отличава с 2,300 евро ПЧИ на глава от населението, което е дори по-високо от средното за новите страни-членки на ЕС. Ако преговорите за присъединяване на Хърватия към ЕС се отложат, това може да окаже негативно влияние върху атрактивността на страната за чуждестранните инвеститори и разликите между нея и останалите държави в региона да намалеят.

Подобряване на условията

Условията в страните от ЮИЕ все още се нуждаят от подобряване, за да се запази настоящият силен поток на чуждестранен капитал и след приключването на големите приватизационни сделки в тези страни и по този начин да се преодолее разликата с централноевропейските страни.  Много потенциални инвеститори все още се колебаят да се възползват от възможностите за инвестиции в някои страни от региона на ЮИЕ. Сред основните причини за това са неефективната публичната администрация, тромавата съдебна система и множество законови норми, които все още не са хармонизирани с тези на ЕС, корупция или нестабилната политическа среда. "Перспективата за членство в ЕС е силен стимул за страните от ЮИЕ да продължат с икономическите реформи. Постепенно резултатите от тези реформи ще доведат до стабилно подобрение на условията за чуждестранните инвестиции в страните от региона, което ще се отрази в силни и непрекъснати потоци от ПЧИ", каза Мариане Кагер. Икономистите на BA-CA предвиждат, че през 2005 и 2006 г. повече от 8 млрд. евро ПЧИ на година ще бъдат инвестирани в региона.

От гледна точка на икономическите перспективи, страните в региона имат огромен потенциал. Те са сред лидерите по отношение на икономически растеж в Европа. През 2004 г. средният ръст в региона достигна 6.5% като Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора се развиваха с много по-бързи темпове от страните-членки на ЕС, в които въпреки засиления растеж икономиките имаха ръст от средно 5%.