Ректори на висши учебни заведения заговориха за промени в държавното финансиране на специалностите в университетите. На среща със служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков ректорът на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" проф. Запрян Козлуджов е заявил, че трябва да се помисли за по-справедливо разпределение на бюджетните средства за висше образование, дори ако държавата ги запази на сегашното им равнище. Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков е поискал преработка на списъците с приоритетните и със защитените специалности, от които в известна степен зависи и част от държавното финансиране на университетите.
Според проф. Герджиков в момента приоритетните направления са твърде много, а защитените специалности - твърде малко, съобщиха от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН) днес в информация за срещата на служебния министър и Съвета на ректорите на висшите училища в България.
С приетите миналата пролет промени в закона за висшето образование размерът на държавната субсидия за университетите вече не се определя само от броя на студентите, което бе основен мотив за раздутия прием, който в последните години не може да бъде запълнен. Бюджетните пари, които се отпускат на университетите, вече зависят и от качеството на обучението, както и количеството и качеството на научните изследвания. В следващите години се очаква намаляване на броя на студентите, чието обучение се финансира от държавата.
Заради законовите промени м.г. просветното ведомство определи 31 приоритетни професионални направления, които са най-дефицитни за България и за които държавата ще отделя най-много субсидия на висшите училища в следващите години. Сред тях са математиката, информационните технологии, педагогиката, теория и управление на образованието, машинното, строителното и общото инженерство, архитектурата, металургията, растениевъдството, животновъдството, ветеринарната медицина и др. Висшите училища, които м.г. са приели повече студенти в направленията "Математика", "Информатика и компютърни науки" и "Комуникационна и компютърна техника" отколкото през предходната година, трябва да получат от държавата допълнителни средства в размер на 2000 лв. на студент.
В същото време правителството определи като защитени 12 специалности, които няма да бъдат закривани въпреки липсата на явен интерес към тях, тъй като съществува необходимост от подготовка на висококвалифицирани специалисти или се предлага обучение по уникална учебна програма. Това са арабистика, арменистика и кавказология, индология, иранистика, китаистика, кореистика, новогръцка, португалска, румънска и унгарска филология, японистика и хебраистика. Те на практика са застъпени в Софийския университет, който се очаква да бъде подкрепен за тях от държавата с около 600 хил. лв. през тази година, става ясно решение на Министерския съвет от 24 август м.г.
Служебният министър определи науката като възможност за развитие на университетите
"Науката е възможност за развитие на университетите. Тя може да привлече и повече пари за тях. Ето защо науката трябва да влезе в актуалния дневен ред на всички висши училища", е заявил на срещата служебният министър проф. Николай Денков. Той е призовал за съвместни усилия в търсенето на целево финансиране за науката в университетите.
От името на Съвета на ректорите неговият председател проф. Любен Тотев от Минно-геоложкия институт е изразил надежда, че мнението на висшите училища ще бъде търсено от МОН преди решенията в сферата на академичното образование да станат факт, а не - след като бъдат взети. В отговор министър Денков е поканил ректорите да се включат активно в доработването на промените в Закона за развитието на академичния състав.
"Целта е за всяко професионално направление да се формулират специфични изисквания за академично развитие, които да са подкрепени от гилдията", подчертал министърът. Той очаквал подкрепа от университетите също и в работата за усъвършенстване на Националната стратегия за насърчаване на научните изследвания.
Ректорите са откроили като проблем все още липсващите правила за стопанската дейност на университетите, която бе разрешена с промени в Закона за висшето образование още на 30 март миналата година. Някои висши училища като Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (ПУ) вече имали готови проекти в тази посока, но не можели да ги реализират без съответната наредба от МОН.
"На първо място университетите ще спечелят, ако всеки от тях наблегне на областта, в която е най-силен. Още много неизползван потенциал има също в продължаващото образование на второ място и в привличането на повече чуждестранни студенти – на трето", заявил още проф. Денков.
Консенсус за промени в критериите за рейтинг на университетите
Показателите на рейтинговата система за оценка на висшите училища да бъдат променени с цел да се отчитат спецификите на свободните и творческите професии. Около това мнение са се обединили служебният министър и ръководството на Съвета на ректорите, се разбира от съобщението на МОН.
"В класацията не се вземат предвид спецификите на художествено-творческата дейност. При свободните професии е много трудно например да се съберат обективни данни за заетост и доходи. Как ще отчетем например номинирания за "Оскар" възпитаник на Националната художествена академия Теодор Ушев?", попитал ректорът на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" проф. Станислав Семерджиев. Министър Денков е подчертал ползата от рейтинговата система и е изразил готовност тя да бъде подобрена, където е необходимо.
