Една от големите държавни банки в Русия – Внешекономбанк (ВЕБ) се намира в тежко финансово състояние и ще трябва да разчита на инжектиране на ликвидна подкрепа от правителството, предаде Bloomberg. Финансовата дупка в банката може да достигне до 1,3 трилиона рубли или до около 18 милиарда долара, посочват източници на медията, запознати с проблемите на банката. Ако се стигне до извършването на тази ликвидна подкрепа, това ще се превърне в едно от най-скъпите спасявания на банки в историята на Русия.

Сред причините за положението на ВЕБ са санкциите на Европейския съюз над Русия, които бяха наложени след началото на войната в Украйна и анексирането на полуостров Крим, като в резултат от тях възможността на банката да извършва доходоносни операции с международни контрагенти в Европа бяха отрязани. Същевременно задълженията на финансовата институция към чуждестранните ѝ кредитори не изчезнаха, като само през следващите няколко години банката трябва да изплати падежиращи дългове на обща стойност над 7,3 милиарда долара.

„Правителството не може просто да остави банката да се изправи сама пред проблемите, причинени от финансовата и икономическата ситуация в страната или, казано без заобиколки, от различните санкции“, коментира руският премиер Дмитрий Медведев по време на среща на управителния борд на ВЕБ, състояла се на 22 декември, на която се обсъдиха различните подходи за подпомагане на банката.

Неликвидността на банката идва и в тежък икономически момент за Москва. Страната навлезе в рецесия, която най-вероятно ще продължи да се влошава и през следващата година, под натиска на международните санкции, срива на цените на петрола, който загуби повече от 60% от стойността си спрямо лятото на 2014 г., което редуцира приходите в руската хазна, тъй като петролът е сред основните експортни стоки на страната, и обезценяващата се рубла. Съвкупността от тези фактори несъмнено ще подтикне руския парламент да ограничи бюджетните разходи.

През последните няколко години банката се превърна във „финансовата ръка“ на провежданата от Москва икономическа политика, комбинираща малка част пазарна икономика с голям дял правителствен контрол и интервенции. ВЕБ, която е основана от Владимир Ленин за финансиране на чуждестранната търговия на тогавашния Съветски съюз, се използва за финансиране на широка гама начинания от Путин от около 2008 г., когато правителството наля 50 милиарда долара в банката, след като година по-рано в нея се инжектират още 7,3 милиарда долара. Освен държавната подкрепа, години наред банката се възползваше и от евтиното кредитиране на международните пазари, като само до 2011 г. балансът на ВЕБ нарасна 4 пъти над нивата си от 2007 г. Сред основните цели, с които се е използва ВЕБ през последните 7 години, са инжектиране на средства в Московската фондова борса, предоставяне на спасителни пакети за други търговски банки, както и ликвидна подкрепа за избрани руски олигарси, чиито бизнес начинания се нуждаят от кредитиране на чуждестранните им дългове.

ВЕБ е известна и като кредитор за закупувания на предприятия от страна на руски олигарси, най-вече в Украйна преди руската инвазия в източната част на страната. Известно е, че през 2009 г. ВЕБ налива 8 милиарда долара като кредит към руски олигарси, с който те закупуват завод за обработка на стомана в Украйна, като 5 години по-късно директорът на банката Владимир Дмитриев се похвали, че ВЕБ е спасила украинската стоманена промишленост.

Друг източник на ликвидни проблеми за банката беше и олимпиадата в Сочи. Въпреки че първоначално Путин посочи, че разходите за организирането ѝ ще бъде платена от руски частни компании, в крайна сметка се оказа, че именно ВЕБ е закупила фалирали хотели в курорта на обща стойност повече от 200 милиарда рубли, като според финансови анализатори именно разходите на банката за покриване на загубите са били сред причините за влошаването на счетоводния ѝ баланс през последната година.