Ръстът на БВП на България е движен от потреблението и експорта. Това се посочва в редовния месечен анализ на Райфайзенбанк. Според експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) през третото тримесечие на 2015 г. реалният ръст на БВП достигна 2,9% на годишна база, което е над растежа през първото и второто тримесечие на годината, който възлезе на 2,6%. Според анализаторите на банката, най-значителният компонент на БВП от страна на търсенето – крайното потребление (68,7% от БВП) нараства с 1,1% на годишна база. По-малкият компонент – брутното образуване на основен капитал (22,8% от БВП) спада с 0,9%. Третият компонент на БВП – нетният експорт премина в положителен (8,5% от БВП). Поради слабото евро износът нарасна с 2,6% на годишна база, докато вносът се увеличи два пъти по-бавно – с 1,2%.

„През третото тримесечие коефициентът на заетост нарасна с 1,7 процентни пункта на годишна база и достигна 50,3%. От своя страна, през периода коефициентът на безработица намаля с 1,6 пр.п. и достигна 8,3%. Двата показателя отразяват положителната динамика на БВП през тримесечието, като се очаква те да продължат плавно да се подобряват до края на годината“, коментира икономическият анализатор Емил Калчев.

Средната работна заплата се повиши с 65 лв., от 809 лв. през третото тримесечие на 2014 г. до 874 лв. през същия период на 2015 г., в резултат от растежа на икономиката. Ръстът в публичния сектор беше 36 лв., отразявайки мерките за икономии в държавния сектор, а в частния 74 лв. - два пъти повече. Въпреки това, средната заплата в публичния сектор (911 лв.) остана значително по-висока от тази в частния (862 лв.).

Месечната инфлация за октомври бе положителна - 0,2%. Тя обаче не повлия на средногодишната инфлация, която остана отрицателна – минус 0,2%. Натрупаната инфлация от началото на годината до октомври също бе отрицателна – минус 0,3%.

„За нея най-голям отрицателен принос имаха поевтиняващите съобщения, разходите около жилищата (наеми, ремонти, поддръжка и др.) и развлеченията“, допълни Калчев.

През септември, за единадесети пореден месец, кредитите към фирми и граждани се свиха с общо 10,1% на годишна база, достигайки 49,2 млрд. лв, отразявайки най-вече ефекта от ликвидацията на КТБ. Обемът на депозитите отново нарасна на годишна база през септември - с 4,3%, до 55,7 млрд. лв.

Текущата сметка на платежния баланс остана положителна и през третото тримесечие на годината (1 млрд. евро), за разлика от същия период на миналата година, когато балансът й бе по-висок (1,1 млрд. евро).

Преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари-септември 2015 г. възлязоха на 1,1 млрд. евро, което бе с 229,5 млн. евро повече от обема им за деветте месеца на 2014 г. Водещ инвеститор беше Нидерландия (1,6 млрд. евро), следвана от Австрия (230,6 млн. евро) и Франция (105,8 млн. евро). Норвегия се нареди на четвърта позиция (88 млн. евро), а най-голям отрицателен нетен поток бе регистриран към Германия (-437,5 млн. евро).