През последните две десетилетия броят на учениците в средните училища намалява значително. Броят на учениците в професионални паралелки бележи известен ръст през последните години, но съществуват значителни разлики между различните професионални направления, съобщават в доклад за професионалното средно образование и връзката му с експорта от Съвета за икономически анализи към Министерския съвет. 

Рязко намалява броят в направленията производство и преработка, стопанско управление, техника, както и архитектура и строителство. Общият брой ученици в направления, свързани с експортни отрасли като селско стопанство, производство и преработка, техника, намалява значително. През 2020 г. той съставлява едва 42 на сто от всички ученици в професионалното образование в сравнение с 55 процента през 2008 г. 

В анализа се посочва и хроничния проблем пред родните фирми, свързан с недостига на квалифицирани кадри. Според последното проучване на Световната банка недостатъчно образованата работна сила е най-голямата пречка за 22 на сто от предприятията в страната.  Най-сериозен е въпросът с работната ръка в промишлеността, където този дял достига до 33 процента. 

Според данни на НСИ за 2022 г. повечето заети, или 56%, имат средно или по-ниско образование, а повече от половината от тези работещи притежават средно професионално образование. Най-голям е делът на заетите с професионално образование в минната индустрия – 58 на сто от всички заети, в енергоснабдяването – 55%, а в преработващата промишленост – 45%. 

От Съвета за икономически анализи констатират, че броят ученици в професионално обучение по направления реагира на промените в местния износ. Заедно с ръста на износа от отраслите, свързани с определено направление, се увеличава и броят ученици в това направление. Фактът, че броят ученици реагира на промените във външната търговия, означава, че интервенции, насочени към привличане на повече ученици към определени направления в рамките на професионалното обучение, биха могли да бъдат много ефективни, се посочва в доклада. 

Констатирано е, че професионалните умения изискват актуализация, особено във време на бърз технологичен напредък и се препоръчва необходимостта от инвестиции във възможности за учене през целия живот – индикатор, по който страната не се представя добре в сравнение с други държави от ЕС. Според данните на Евростат за 2023 г. процентът на обучаващи се през целия живот за 27 страни-членки е 12,8, докато у нас показателят е най-нисък за целия ЕС – 1,4%. За сравнение, в Швеция е 38,8%, в Дания – 30,5%, в Кипър, Латвия и Литва е близо 11 на сто. По този показател ни водят и Сърбия и Турция, където процентът на обучаващите се след завършване на образование е съответно 6,1 и 7,4.