Някои от антикризисните мерки на правителството у нас задълбочават проблемите, а други не се оказват толкова ефективни. Това показва нов доклад на Световната банка (СБ) за ефекта на кризата върху населението на отделните страни, цитиран от в. "Сега". Данните в него са събирани в кризисната 2009 г., но много от тенденциите тепърва ще проявяват негативното си влияние, предупреждават финансовите експерти.
България изпъква сред анализираните страни с две радикални мерки на правителството - орязването на публичните разходи за здравеопазване и за образование. За разлика от Армения, Молдова, Русия и Турция, които увеличават разходите за образование, у нас бюджетът за просвета намалява. В същото време финансовата институция отбелязва, че образованието е щит при сътресения на пазара на труда и това е доказано именно от последната криза. Най-тежко безработицата засяга хората, които са с ниско или без образование. Така свитите сега разходи за образование в бъдеще ще имат тежки последици за икономиката ни.
Още по-драстична е политиката в областта на здравеопазването. Световната банка отчита, че кабинетът е орязал разходите там с повече, отколкото е намалението на БВП. Реалните разходи за здравеопазване в България са намалени с 11%, което според банката ще доведе до увеличение на плащането под масата.
Докладът отчита положително няколко антикризисни мерки на кабинета, като намалението на осигуровките, въвеждането на стимули за намалено работно време и програмите за обучение и квалификация. Макар да са ограничили донякъде проблема с безработицата обаче, те са влошили до голяма степен финансовите възможности на домакинствата. 6 пъти повече българи са с намалени заплати, отколкото са загубилите работата си заради кризата. В Румъния това съотношение е 3:1. Процентът на българите, загубили работата си, е 5.1%, но 15% са с понижени заплати и намалено работно време, а други 15.4% работят колкото и преди и дори повече срещу по-малко пари.
Картината на семейните бюджети е особено тревожна. У нас, както в Армения и Черна гора, ударените от кризата домакинства намаляват прегледите при лекар, ползването на медицински услуги и купуването на лекарства с рецепта. България и Черна гора са страните, в които намалените доходи са принудили най-бедните да прибягват до рискови стъпки за справяне с кризата. 36% от най-бедните домакинства у нас са спрели да купуват лекарства, дори когато имат болен човек, докато сред по-заможните семейства този дял е 7%. А 22% от бедните и 5% от богатите признават, че не са отишли на преглед, когато са се разболели. Изследването отбелязва, че отказът от правилна здравна грижа води не само до повишена заболеваемост, но понякога дори до фатален изход, а дългосрочните ефекти тепърва ще се отчитат.
За да пестят от изхранването си, хората с намалени доходи са купували хем по-малко, хем по-ниско калорична храна. Тази тенденция директно е изложила бедните на риск от недохранване. От най-бедните 18% признават, че пропускат ядене поради липса на пари.
За да оцелеят в кризата, хората навсякъде се мъчат да намерят допълнителна работа за себе си и заетост на неработещ член на домакинството, теглят спестяванията си или пък вземат заеми. Световната банка отбелязва обаче, че макар достъпът до подпомагане у нас да се е разширил антикризисно, той се затруднява от административни изисквания, като например регистрация в бюрата по труда.
Друг кризисен проблем в България е на практика невъзможността да се намери допълнителна работа, отчита изследването. 29% от ударените от кризата семейства напразно са търсили заетост на неработещ член. Почти 80% от бедните са искали да работят допълнително, но едва 20% са успели. При по-заможните 50% са търсили втора работа, от тях половината са намерили. Българите на практика са лишени и от шанса да си помогнат със спестявания, тъй като едва 23% от семействата имат спестени пари за черни дни. Но при най-бедните този дял е едва 7%.
Макар да не се стига до драстични мерки като спиране на децата от училище, всякакви екстри са спрени - за транспорт, уроци, учебни пособия. Българите отлагат и плановете си за допълнително обучение по чужди езици и информационни технологии например.
Кризата е върнала България с 2 години назад, пише в доклада на Световната банка. Пряко са ударени 28% от домакинствата. 22% от хората се оплакват от намаление на доходите през 2009 г. в сравнение с 2008 г., за 5% има свиване на семейния бизнес.
