Много българи изпитаха на гърба си ефектите от кризата, но българската система за социално подпомагане се справи по-добре от тези в много други страни, а системите за обезщетения при безработица сработиха много добре, в съчетание с активните мерки на пазара на труда. Това заявява Йеско Хенкел, секторен мениджър "Човешко развитие" в регион Европа и Централна Азия на Световната банка и един от авторите на доклада "Кризата със заетостта: Отговорът на домакинствата и правителствата на Голямата Рецесия в Източна Европа и Централна Азия".

Той допълва, че въпреки че кризата е създала много трудности на българите, страната като цяло успя да се предпази от най-тежките ефекти, засегнали други страни. Според информация, изискана от българския клон на Световната банка. В информацията се посочва, че кризата се е отразила много силно на домакинствата в Европа и Централна Азия - увеличили се безработицата, а разходите за образование и здравеопазване трябваше да бъдат намалени.

Изследването беше представено на 8 март във Вашингтон и се базира на социологически изследвания и официални данни в периода 2009 - февруари 2010. Авторите се фокусират върху данни, взети в момент на най-тежкото проявление на кризата. Отражението й върху пазара на труда в целия регион беше много голямо.

Регистрираната безработица в 27 източно-европейски и централно-азиатски страни нарасна от 9,4 на 12,2 милиона души между декември 2008 и декември 2009. В Русия, Турция и Украйна безработицата нарасна с около 39 на сто между 2008 и 2009 г. Безработицата сред младите също се увеличи чувствително, като в някои страни до една трета от младите хора не успяваха да си намерят работа. В същото време работещите, които запазиха работните си места, получаваха по-ниски възнаграждения в следствие на намалени надници или намалено работно време.

Тези въздействия бяха почувствани най-силно сред най-бедните домакинства, които не притежават спестявания, за да смекчат ефекта от кризата. В България изследването обръща особено внимание на събиране на данни за най-уязвимите социални групи, обясняват авторите.

В отговор на кризата правителствата използваха различни инструменти. България беше сред страните, чиито системи за социално подпомагане стигнаха до максимален брой хора. Системата за обезщетения при безработица в страната също помогна за смекчаване на най-тежките ефекти от кризата.

Кризата се усети най-силно в България през 2009 г., когато 28 на сто от анкетираните домакинства заявяват, че са засегнати от нея. Две изследвания след този период обаче показват, че според анкетираните домакинства има подобрение на ситуацията. В крайна сметка разумната фискална политика на България създава добри условия за възстановяване на растежа и подобряване на жизнения стандарт на българите, коментира Маркус Репник, постоянен представител на Световната банка в България.

По отношение на доклада, който беше споменат в днешния брой на вестник "Сега", министърът на финансите Симеон Дянков посочи, че документът се базира не върху статистически данни и анализи, а върху социологическо изследване, правено през февруари и март 2010 г.

През тази една година много неща се случиха, икономиката тръгна нагоре, така че
смятам, че той е поостарял, посочи вицепремиерът, цитиран от БТА.