Националната агенция за приходите (НАП) ще осъществява фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на страната. Това информира правителствената пресслужба.

Новият контролен механизъм е регламентиран в готвените законови промени на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). На днешното си редовно заседание кабинетът одобри текстовете за гласуване в Народното събрание (НС).

С мярката се цели да се предприемат ефективни мерки за защита на фискалната позиция и за предотвратяване практиката на неплащане на ДДС, корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица, обясняват от Министерския съвет (МС).

Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Фискалният контрол ще се осъществява на територията на цялата страна от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на НАП (в момента – Бойко Атанасов).

На контрол ще подлежат всички стоки с висок фискален риск, чието движение става на територията на страната – независимо дали мястото на получаване и разтоварване на стоката е във или извън нея.

Мярката няма да обхваща стоките, които са под митнически режим.

Промените в ДОПК засягат и единната данъчно-осигурителна сметка, като се цели нейното усъвършенстване.

Предвижда се възможността за разсрочване и отсрочване на дължимите данъци и осигурителни вноски при облекчени условия, за по-дълъг период и в по-голям размер да бъде юридически регламентирана. По този начин данъкоплатците с временни финансови задължения ще могат да поискат и получат разрешение за разсрочване на вноските с изтекъл срок и така да могат да обслужват текущите си задължения.

Разсрочените задължения ще се плащат по предварително определен погасителен план, а отсрочените – към определен падеж, ведно с дължимите лихви за забава.

Друга готвена промяна е възможността самоосигуряващите се лица, които имат няколко просрочени осигурителни задължения, да могат да заявяват пред НАП кои вноски искат да погасят с текущото плащане. Така редът на единната сметка няма да се прилага по отношение на заявените задължения, обясняват от МС.

Оттам добавят, че продиктувано от обстоятелството, че при непогасяване на осигурителни вноски самоосигуряващите се лица губят осигурителни права.