Промяната в Закона за електронните съобщения, която предвиждаше въвеждането на директен интерфейс, отпада. За това предложение преди второ четене на закона са се разбрали депутати от ГЕРБ и ръководството на МВР, стана ясно на дискусия по темата.

Председателят на вътрешната комисия в парламента Анастас Анастасов обясни, че се предвижда МВР да може да изисква разпечатки от мобилните оператори 24 часа, седем дни в седмицата. Операторите от своя страна ще бъдат задължени да предоставят исканите данни до два часа. Днес бяха уточнени и санкциите, които ще бъдат налагани на операторите, ако в рамките на два часа не предоставят исканите от тях разпечатки. Те ще варират между 30 до 300 хиляди лева.

Не смятам, че е проблем за големите мобилни оператори да дават за два часа трафични данни. Те са генерирани при тях и ги има за всеки един, който има мобилен телефон, коментира зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. По думите му от МВР са готови да продължат обсъждането по тази тема, но срок при всички случаи трябва да има, тъй като по някои искания от страна на ведомството за предоставяне на информация има големи забавяния.

Не може да няма срокове за отговор, както е в момента и вариант ще бъде намерен, каза още Вучков. Той допълни, че става въпрос за данни, които са необходими за първите няколко часа от разследването, за да са построят версии. Това са сведения, които водят до други доказателства и нямат тежестта на пряко доказателство.

От своя страна представителите на трите мобилни оператора се обединиха около тезата, че не могат да предоставят трафични данни на МВР в рамките на исканите два часа.

Искането на информация изисква подсилване на капацитета на операторите и назначаването на лица, които денонощно да отговарят на МВР. Според изчисления само за работата с МВР на операторите ще са необходими поне трима души, които да се занимават с тази дейност. Един такъв вариант би трябвало да бъде компенсиран по някакъв начин, обясни Юлия Трънчева от "Мтел". Тя допълни, че операторът няма да е готов с исканите промени до 15 март.

Депутатите от ГЕБР и ръководството на МВР са обсъдили въвеждането на регистър за достъп, който обаче да не е публичен. Предвижда се и повишаване на санкциите за злоупотреби с трафични данни. От МВР искат една година да се съхраняват изисканите данни от мобилните оператори, стана ясно още по време на днешното събитие.

Идеята за интерфейс обаче отпада, а изискването на данните ще става само с разрешение от председателя на районния съд.

Никой не иска държавата да се превръща в Биг Брадър и да сме 1984, а не 2010 г., коментира още Вучков. По думите му стъпката, която се взема между двете четения на закона, демонстрира воля за промяна. Основният проблем беше интерфейсът и сегашната стъпка е гаранция, че никой не желае да осъществява контрол върху гражданите, допълни Вучков.

От неправителствените организации обаче предупредиха, че предвиденият за четвъртък протест остава. Те искат законът да бъде изготвен отначало, а не преправян между двете четения, пише Dariknews.bg.

Впоследствие пред Агенция "Фокус" Богомил Шопов от Организацията за цифрови права "Електронна граница" заяви, че според неправителствени организации е възможно безплатният Интернет в заведенията да мине в регистрационен режим като предплатените мобилни карти.

Според Шопов има противоречие между няколко закона в тази посока. Така например всеки собственик на заведение или клуб има право да отвори за свободен достъп интернет точката, за която е платил, така че всеки негов клиент да я използва. Според Закона за електронните съобщения обаче доставчикът на интернет е длъжен да удостовери кой използва тази точка за достъп. Така се стига до казуса, в който и заведенията, и интернет клубовете, носят отговорност за това какво правят клиентите им.

Така например, ако при планирането на терористичен акт може да се използва интернет точката на определено заведение за предаването на информация, отговорност за това носи собственикът на съответното заведение, тъй като според ЗЕС той носи отговорност за този IP-адрес. Това, което може да направи собственикът, за да защити правата си, е преди да достави достъп до интернет в заведението си, да снеме личните данни на своя клиент, след което да му предостави парола за достъп.