Повечето страни ще се справят с последиците от коронарната криза тази година. Най-лошото обаче тепърва предстои. Огромното увеличение на държавните разходи доведе до рязко увеличение на глобалния дълг. Засега централните банки поддържат ниски лихви, но с нарастване на цените на дълга може да избухне „дългова бомба“.

През 2020 г., в опит да стимулират опустошената от вируса икономика, централните банки започнаха безпрецедентно намаляване на лихвените проценти. В резултат на това глобалният дълг нарасна рязко с 19,5 трилиона долара. Това темпо е абсолютен рекорд. За сравнение, през 2018 г. дългът е бил 3,3 трилиона, а през 2019 г. 10,8.

Сега държавният дълг е по-висок, отколкото беше по време на Втората световна война, заявиха експерти от Института за международни финанси (IIF), който обединява над 400 банки и кредитни организации по целия свят. По предварителни оценки става въпрос за 277 трилиона долара, което е исторически максимум.

Една от основните причини за тази ситуация са ниските лихвени проценти. Кредитите станаха по-достъпни, което стимулира търсенето и инвестициите в страните. Но всички са в дълг: както правителствата, така и компаниите се опитват да заемат възможно най-евтино. В този контекст корпорациите, насърчени от необичайната държавна подкрепа на пазара, инициираха безпрецедентна продажба на облигации, каза IIF.

Според агенция за кредитен рейтинг Standard & Poor's инвеститорите държат близо 4 трилиона долара в такива облигации.