Те са странна двойка като дестинации за ски и в много други отношения. Едната страна е богата федерация на много години, известна с високите стандарти на обслужване. Другата е бедна бивша социалистическа република, чието предлагане на евтини зимни курорти "не може да се сравни с алпийските страни", според книгата "Упътване за зимни курорти", която предупреждава, че всеки, който иска да отиде там, "трябва най-напред да осъзнае, на какво се подлага", пише Индипендънт.

Общото между Швейцария и България е, че в последно време те стават по-привлекателни за британските скиори. Те не са от същата категория като Франция и Австрия, но през миналия сезон се радваха на относително голям ръст в бизнеса си с основните туроператори във Великобритания в сравнение с 2004-2005 г. България е по-интересна, защото ръстът там е резултат от икономически тенденции и бизнес стратегии, които са далеч извън границите й. Представянето на Швейцария се дължи повече на възнаградените ценности, които тя притежава. Признавам, че цитатът от книгата по-горе е заблуждаващ. Той е от издание от 1994 г. и неговият наследник, наречен "Пътеводител за ски и скибординг" е значително по-мек в оценката си. Преди 12 години страната предлагаше просто евтино каране на ски за хора, които изглежда си даваха сметка, от цената която плащат, какво точно ги очаква. В този по-ранен облик като ски-дестинация България се характеризираше /да вземем само няколко критики от книгата от 1994 г./ с лоши писти, опашки по лифтовете, монотонност на трасетата и липса на тоалетна хартия. Още по-тревожното е, че българските лекари не били впечатлени от пътните застраховки и искали заплащане веднага и в американски долари още преди да ви лекуват. Колко трагични са били условията на източния фронт не зная, защото трябва да си призная, че избягвах България в онези години. В последно време обаче не можах да се удържа и през миналата година посетих Банско, което е сега най-големият международен курорт. Защо този интерес? Първо, защото България беше място, което много британски туроператори предлагаха за евтини почивки, докато Андора тръгна нагоре като качество и цени. Второ, защото 130-милионната трансформация на Банско в модерен ефикасен ски курорт промени координатната система на България и карането на ски там. Изданието от 2007 г. на "Пътеводителя..." няма нито една добра дума за Боровец и Пампорово, но представя Банско като "най-добре развития ски курорт в Източна Европа". И накрая, курортът започна да се явява на страниците за имоти, като добро място за британските инвеститори в недвижима собственост. През миналата седмица Индипендънт рекламира продажбата на 684 апартамента с начална цена от 18 450 паунда. Когато пристигнах в Банско миналата година, въпреки калта и строителните площадки, новият хотел Кемпински му придаваше европейски вид. Без значение колко са дали хората, отговарящи за Банско, за да привлекат такъв хотел, сделката си е струвала парите. Странното е, че след това трябваше да обяснявам какво е Банско на хора във Великобритания, които имаха имоти там, но никога не бяха ходили в България. Районът за каране на ски е с добър дизайн и има бързи и модерни лифтове, но е малък и къс за добри скиори. Той не е и твърде евтин: с Crystal, която е най-голямата британска фирма, най-ниската цена за Банско е не по-малка от тази в Ел Тартер в Андора. /За да намерите нещо наистина евтино - 1 седмица за 295 паунда - трябва да отидете в силно руганото Пампорово/. Това обаче не е намалило силата на българската треска. През тази година ски сайта www.snow 24.com, съобщи, че ще има нови курорти, удължени писти на летищата, ръст на цените на имотите. В момент на откровеност сайтът разкрива, че са дадени одобрения за изграждане на 350 обекта с 22 хиляди легла. Може би, местният пазар ще се забави, но броят на скиорите няма да спадне. В дългосрочен план обаче перспективите на България са ограничени, освен ако не се наблегне на наистина много високи стандарти. В момента има два курорта, които са редовно пренебрегвани - Боровец и Пампорово и един, който се рекламира трескаво. По време на моята визита в Банско обаче, основната ми емоция беше носталгия за Андора, която преди не беше любимото ми място, пише още в статията на Стивън Ууд. /Източник: БГНЕС