Причината за това е, че все още няма приет държавен бюджет за 2022 г. Зам.-министърът на финансите Росица Велкова представи мотивите за това като отбеляза, че "сме в ситуация, в която нямаме приет закон за бюджет за 2022 г. Според Закона за публичните финанси са уредени основните въпроси, свързани със събирането на приходи, но има редица бази и критерии, заради които е създаден този законопроект. Предлагаме датата да е до 31 март, тъй като се очаква началото на февруари трите бюджетни закона за 2022 г. да бъдат приети от Народното събрание."

В съответния законопроект се предлага Министерският съвет да може да увеличава разходите само в два случая – когато трябва да се извършват разходи за инвестиционни проекти, одобрени от НС, и когато следва да се извършват разходи от сметките за чужди средства.

С една година се отлагат разпоредбите за Закона за радиото и телевизията, според които те нямат право на бюджет и се финансират от Фонд радио и телевизия, който на практика не съществува. Отлагането е традиционна практика от 2007 г., когато фондът трябваше да заработи.

Правят се и изменения в Закона за хората с увреждания, където се предвижда Агенцията за хората с увреждания да се трансформира в Държавна агенция за хората с увреждания и да заработи от 1 юли 2022 г. 

Социалният зам.-министър Лазар Лазаров разясни какво се предлага по отношение на социалното осигуряване като обясни, че се "предвижда удължаването на действието на семейните помощи за деца, както и правото на достъп до тях. Запазват се размерите за еднократните семейни помощи за деца. И един благоприятен регламент за ползвателите на асистентската подкрепа по Закона за социалните услуги. Лицата, които ползват тази асистентска подкрепа, ще бъдат освободени от такси. Предлага се да не се заплаща тази такса поради липсата на нормативно основание за това."

Относно Държавното обществено осигуряване (ДОО) Лазаров посочи, че всички годишни параметри в областта на приходите - размерите на осигурителните вноски, на минималния и максималния осигурителен доход - се запазват. "Запазват се и съответните размери на обезщетения при безработица – минималният и максималният размер. Запазва се и сегашното равнище на минимална пенсия както и на максималната."

Лазаров допълни, че е предвидено да влезе в сила и промяна на коефициента за формиране на възнаграждението на личните асистенти след 31 март - да се увеличи от 1,2 на 1,4.

Бившият социален министър и зам.-председател на комисията Деница Сачева заяви, че ГЕРБ ще се въздържат по време на гласуването и направи няколко забележки по предложенията. Тя посочи, че "за пръв път влизаме в годината без бюджет. Доброто планиране като че ли още е трудно за колегите от "Продължаваме промяната" - този законопроект бе внесен едва на 23 декември. По отношение на минималната работна заплата (МРЗ) бяха направени анонси, че ще е 760 лв. Тя сега остава 650 лв. Не мисля, че би представлявало проблем коефициента за личните асистенти да бъде 1,4 от 1 януари със задна дата, тъй като пак ще е по-нисък от МРЗ."

Според Сачева първи юли е нереалистичен срок за откриването на новата Държавна агенция за хората с увреждания и поясни, че всички с опит в администрацията са наясно, че това са невъзможни срокове. Допълни, че към момента не е ясна формата на тази агенция и откъде ще се взимат служители и т.н. Тя заяви, че по-подходящ срок е 31 декември 2022, а не за 1 юли.

Зам.-председателят на комисията д-р Хасан Адемов от ДПС заяви, че ДПС няма да подкрепи предложения законопроект, поради причината, че "нивата на социална защита в този законопроект или са замразени, или дори има отнети права. Служебният кабинет беше приел закон за държавния бюджет, той можеше да бъде коригиран, а сега хората ще бъдат със замразени социалноосигурителни права."

Според д-р Адемов объркването при пенсионерите е голямо и те не могат да се ориентират коя добавка за какво е. Той уточни, че  "750 млн. лв. бяха отпуснати за тази допълнителна добавка до юни. Пенсионерите трудно правят разлика между добавка за COVID и размер на пенсията. Ние предложихме тези пари да отидат към Aгенцията зa социално подпомагане, за да знаят хората, че има разлика между COVID добавката и размера на пенсията. Сeга объркването е тотално и хората не могат да се ориентират".

След питане на Георги Георгиев от "Възраждане" относно това колко точно би струвало, ако коефициентът за изчисление на възнаграждението на личните асистенти бъде увеличен. Росица Велкова, зам.-министър на финансите поясни, че "разходите, които са необходими за първите 3 месеца на 2022 г., възлизат около 19 млн. МФ е направило разчетите и има готовност да финансира тези средства и да повиши възнаграждението на личните асистенти".

1,068 милиона пенсионери са получили по-малка сума през януари 2022 г. в сравнение с декември 2021 г., отчете по време на социалната комисия управителят на НОИ Ивайло Иванов. От данните, изнесени от Иванов, става ясно, че на практика при всички се е стигнало до намаление с изключение на хората, които са на минимална пенсия, защото те вече са половината от всички пенсионери.  Само при хората на социална пенсия, които са с най-голямо намаление заради по-ниската добавка, компенсациите ще са 17 млн. лв. месечно.  

Социалната комисия отправи запитване към управителя на НОИ за объркванията с пенсиите и добавките. Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" повдигна въпроса за липсата на индексация за 2018 и 2019 г.

За пенсионерите е взет по-благоприятният вариант за хората за 2017-2019 г., който е преизчисление с 1,35 коефициент за всяка година стаж, лаконично обясни управителят на НОИ пред депутатите от комисията, без да навлиза в подробности. 

Хасан Адемов определи като "перфектно" изпълнението на възложените на НОИ задачи покрай преизчислението на пенсиите, а всичко останало обясни като законодателно решение.

Ваня Григорова обаче не остави въпроса така и цитира разпореждания, в които е видно, че в съответните години НОИ е прилагал фиксиран процент на увеличение, а не увеличение през стажа. Тя предложи да предостави тези разпореждания на комисията и на НОИ. Хасан Адемов и тук поиска да не се влиза в тази дискусия. Зам.-министърът на социалното министерство, Лазар Лазаров от своя страна обяви, че социалното осигуряване не познава термина "ощетяване", защото в него винаги действал по-благоприятният вариант. Няма нито един ощетен пенсионер от преизчисляването, увери Лазаров.