Парите от т.нар. "Сребърен фонд" ще се управляват по-рисково, отколкото средствата в задължителните пенсионни фондове. Това става ясно от законопроекта на министерствата на финансите и на труда и социалната политика за създаването на фонда за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система.

Финансовата схема, която ще се финансира от бюджетния излишък и приходите от приватизация и концесии, ще може да инвестира 90% от активите си в акции. При частните пенсионни дружества в момента тази граница е 20 на сто. Предвижда се ограниченията за вложения в банкови депозити и инструменти с фиксирана доходност да са в рамките на 10 до 30% от парите на фонда. Законопроектът в момента е в парламента и се очаква приемането му на първо четене.

Експерти се разделиха в оценките си за профила на схемата. Според някои фондът ще е твърде рисков, особено предвид дългосрочността на парите в него. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев смята, че гарантирането на пенсионната система изисква по-голям процент дългови книжа, които носят по-голяма сигурност.

Инвестициите на фонда ще бъдат дългосрочни и това позволява да се влага повече в акции", коментира Цветослав Цачев, ръководител на отдел "Анализи" в "Елана". Същевременно обаче изискването компаниите, в чиито ценни книжа се инвестира, да имат инвестиционен кредитен рейтинг е по-консервативен подход, добави Цачев. От Министерството на финансите обясниха възможността за големи експозиции в акции с целта за постигане на по-висока доходност при приемлив риск.

Част от другите ограничения, заложени в проекта, предвиждат фондът да не може да инвестира повече от 70% от парите си в акции на компании от ЕС, като в един емитент не може да отидат повече от 5% от средствата на фонда. Ценните книжа на дружества извън ЕС не могат да са над 30 на сто от активите на схемата.

В законопроекта е предвидено активите на фонда да могат да се структурират в портфейли, за всеки отделен от които ще има различна инвестиционна политика, хоризонт и параметри на риска. Според финансовото министерство това ще позволи постигането на по-малък риск. Евентуалната диверсификацията на много пазари ще минимизира риска от инвестициите в акции, обясни Цачев.

Фондът ще се управлява от управителен съвет от 9 души, като министърът на финансите е председател, а министърът на труда и социалната политика е заместник-председател. Двамата министри определят и общо 4-ма от другите членове на съвета, който се допълва от по един представител на синдикатите, работодателите и НОИ. Ръководният орган ще утвърждава и критериите за избор на управителите на инвестиционни портфейли на фонда, като засега в закона няма изисквания към тях.

В законопроекта има пълна забрана средствата от сребърния фонд да се инвестират в български ценни книжа. Още при обявяването на това ограничението за инвестиции у нас представители на работодателски организации се обявиха против, но все пак засега ограничението остава в проекта.

От Министерството на финансите обаче отговориха, че основният принцип на сребърните фондове е средствата от тях да не се инвестират в местните икономики, тъй като събирането на приходи от икономически субекти в страната и отклоняването им от бюджета с цел инвестиции в икономиката е неефективно.

Освен това фондът трябва да осигурява приходи за пенсии в момент, когато икономиката на страната има проблеми, което също прави вложенията в български ценни книжа нежелани, добавиха от министерството.