Остра критика към американските богаташи, както и към политиката на местната Републиканска партия спрямо тях, отправи писателят Стивън Кинг.

В понеделник авторът на десетки романи, превърнали се в бестселъри, сред които "Мъртвата зона", "Куджо" и "Зеленият път", публикува своето мнение за данъчното облагане на богаташите в САЩ в онлайн страницата на изданието The Daily Beast. От редовете на провокативната статия, озаглавена "Tax Me, for F@%&'s Sake!" ("По дяволите, вземете ми парите/обложете ме с по-високи данъци!"), Кинг апелира за по-високи данъци върху печалбата на най-заможните американци, включвайки в това число и себе си.

Същевременно писателят критикува политиката на американските републиканци в тази посока, като персонално засяга губернатора на Ню Джърси Крис Кристи, когото в публичните среди често наричат "галеникът на консерваторите".

"Крис Кристи може и да е дебел, но не е Дядо Коледа", започва Кинг, грубо иронизирайки заможния политик. Причина за това е наскоро коригираният закон за данъчно облагане на доходите в щата, който, по думите на писателя, позволява на представителите на висшата класа да плащат по-малко данъци, отколкото хората от средната класа.

По време на дискусии за него през февруари тази година американският милиардер Уорън Бъфет обяви, че плаща по-малко данъци от личната си секретарка, а това не е честно. В отговор Кристи казал: "Писна ми да слушам за това. Ако иска да дава повече пари на държавата, да напише чек и да го изпрати".

В рамките на друго събитие губернаторът не удостоил с отговор въпроса на Стивън Кинг "Защо плащам около 28% данък върху доходите си, вместо да плащам 50%?". Писателят отдава липсата на такъв на това, че Кристи "вероятно е бил твърде зает да се тъпче в заведението за бързо хранене Applebee's в Джърси", с което скандализира медиите.

Очевидно, пише списание Forbes, дори култов писател може се изразява като дете от началното училище.

В пропито с ирония изказване, подкрепено с доста образни цинизми, Кинг изразява недоволството си от отговора, който богаташите, които искат да плащат повече данъци, получават непрекъснато: "Ако толкова искаш, просто напиши чек".

Те са се уморили да слушат, казва той, но аз няма да се уморя да говоря за това. "Аз познавам богаташите – все пак съм един от тях", продължава Стивън Кинг и обяснява, че повечето от тях не биха били склонни да внасят нито цент повече в държавния бюджет.

"Вярно е, че някои по-земни богаташи отпускат част от парите си за благотворителност", обяснява той, давайки за пример себе си и съпругата си, които отделят 4 милиона долара годишно от семейния си доход за различни обществени организации и каузи. "Това правят и Уорън Бъфет, Бил Гейтс, Стивън Спилбърг, братята Кох; това правеше и вече покойният Стив Джобс. Но не е достатъчно".

Според автора това, което „еднопроцентовите дарители“ (както той нарича хората, даряващи малка част от богатството си) не могат да направят, е да поемат отговорност за проблеми на страната като бедността, обучението на младите, развитието на инфраструктурата, погасяването на зашеметяващия военен дълг.

"Благотворителността на богатите не може да поправи глобалното затопляне или да намали цената на бензина с еднократно дадено червено пени", коментира Кинг. "Този вид спасение няма да дойде от Марк Зукърбърг или от Стив Балмър (изпълнителния директор на Microsoft), които да кажат: "Добре, ще напиша чек за 2 милиона долара на IRS (държавната агенция за събирането на данъци към финансовото министерство на САЩ, Internal Revenue Service)". Тази досадна потенциална отговорност се корени в три думи, които са тема табу на чаените партита: американско гражданско общество."

В заключение писателят описва философията на заможния човек, такава, каквато той я вижда. По думите на Кинг повечето богати граждани, които плащат 28% данък на държавата, не даряват още 28% от печалбите си за благотворителност. Те предпочитат да съхранят богатството си. Те не закриват банковите си сметки и инвестиционните си фондове. Вместо това ги запазват за децата си и за децата на децата си. А размера на даренията, които все пак решават да направят, определят само те.

С други думи, казва Кинг, богаташите разсъждават по следния начин: "Не ни учете какво да правим с парите си - ние ще научим вас".