Работодателят трябва да се увери, че служителите знаят за мониторинга на електронната им поща и други средства за онлайн комуникация, преди да започнат проверка на кореспонденцията им. Това реши Европейският съд за правата на човека, ревизирайки становище от миналата година.

Правото на компаниите да четат електроните съобщения на служителите си включват и приложения като "УотсАп", "Телеграм" и "Фейсбук месинджър", ако е използвана техника, която е собственост на компанията.

Отсъждането, направено по дело на румънец, уволнен преди 10 години за използването на служебен профил в чат приложение за лични цели, създава прецедент за много подобни случаи, в които служители се оплакват от наблюдение на работната си кореспонденция, пише агенция "Ройтерс". Решението обаче променя и позицията на същия съд от януари миналата година, когато ЕСПЧ потвърди правото на работодателя да следи дейността на служителите си, извършвана на корпоративна техника в работно време.

Според базираната в Страсбург институция румънските съдилища, застанали на страната на работодателя, не са защитили частната кореспонденция на Богдан Барбулеску, тъй като той не е бил предварително известен от компанията, че комуникациите му се наблюдават. От 17 магистрати 11 заключиха, че с действията си румънските съдии не са успели да защитят и правото му на личен живот. Съдебните власти в Румъния също така не са обърнали внимание дали е имало сериозна причина, оправдала въвеждането на наблюдение, нито дали е било възможно да се използват мерки, нарушаващи в по-малка степен личната неприкосновеност на служителя.

Румъния ще трябва да му заплати 1365 евро заради разноски и хонорари по делото - заключението, че член 8 всъщност е бил нарушен, "е достатъчно обезщетение за всички морални вреди", казват магистратите.

Барбулеску работи в отдел "Продажби" на румънска компания. По искане на работодателя си създава профил в "Яху месинджър", за да отговаря на запитвания от клиенти. През юли 2007 г. компанията го информира, че комуникациите му през това приложение са били наблюдавани между 5 и 13 юли и че според историята ги е използвал за лични цели. Първоначално Барбулеску отрича, но получава разпечатките, включващи съобщения до брат му и годеницата му - включително такива, в които става дума за здравето и сексуалния му живот. Уволнен е след месец заради използването на служебна техника за лични цели.

Завежда дело пред румънски съд, но губи и отнася случая до ЕСПЧ с аргумента, че e нарушено правото му на личен и семеен живот по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. При първото отсъждане съдът в Страсбург казва, че макар действително да е нарушена неприкосновеността на личния му живот, това не е в разрез с чл. 8, тъй като наблюдението над него е "ограничено по достъп и мащаб". "Рационално" е "работодателят да иска да се увери, че служителите извършват професионалните си задачи в часовете за работа", реши съдът и заключи, че е оправдано да се наблюдават всички комуникации, осъществени с корпоративни средства.

Барбулеску обаче иска случаят му да се преразгледа и съдът приема това. Според източници на испанския вестник "Ел паис" последното решение дълго е било очаквано от магистрати и компании, "тъй като всички днес живеем свързани" и границите между частния и професионалния живот все повече се размиват.