Всички представители на неправителствения сектор смятат, че архитектурните и археологическите забележителности на София са застрашени от модерния начин на строителство. Изводът е направен на база на социологическо проучване, извършено през този месец, предаде репортер на БГНЕС.

Проучването е на база на мнения на експерти в областта на археологията, архитектурата, урбанистиката, историята на изкуството, граждани и представители на неправителствените организации, като всеки четвърти анкетиран е бил ангажиран в проекти за подобряване на градската среда.

28,6% от анкетираните археолози оценяват като лошо общото състояние на културно-историческото и археологическото наследство в София и също толкова от тях го оценяват като много лошо. Повечето от анкетираните смятат, че в София може да има повече информационни табели и че трябва да се полагат повече грижи за културното наследство. 40% от хората оценяват като полезна идеята да има СПА-център в Централната минерална баня. 100% от археолозите подкрепят идеята за експониране на античния град под Ларгото и бул. "Мария Луиза", а повече от тях са и за пълното разкриване на античния римския театър на ул. "Будапеща" - идея, подкрепяна и от архитектите, които са попълнили анкетата. Повече от половината от анкетираните подкрепят идеята София да кандидатства за включване в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Според анкетираните най-важните мерки за по-доброто бъдеще на архитектурното и археологическото наследство са привличане на средства от бюджета, публично-частното партньорство, промяна на механизма за взимане на решения, а Министерството на културата и Столична община трябва да носят отговорност като цяло за опазването на културното наследство в столицата.

Оказва се, че обектът в най-добро състояние, според хората, е Източната порта "Сердика", а в най-лошо състояние е Западната порта "Сердика".