Проблемите на игралната и хазартната индустрия, породени в известна степен и от новия проект за изменения в Закона за хазарта, бяха обсъдени по време на Източноевропейската конференция на игралната индустрия (EEGS), която се проведе днес в София.

Новият Закон за хазарта беше одобрен от Министерския съвет на 13 октомври, а в момента предстои да бъде внесен за разглеждане в парламента. В него се предвиждат някои допълнения в съществуващите норми в областта на хазартните игри. Проектозаконът е одобрен и от Европейската комисия.

Почти всички промени днес предизвикаха дебати между представителите на властта и на бизнеса. Проблемите за игралната индустрия са значителни, тъй като по време на кризата един от най-силно засегнатите отрасли в туризма е именно хазартният бизнес, а според представителите на този бизнес регулациите в закона са силно рестриктивни.

На форума бяха представени и конкретни данни. През 2010 година приходите за държавата от платени данъци за всички видове хазарт в България са били 123 млн. лв., което е с 24% повече в сравнение с 2009 г. От началото на 2010 година обаче игралната индустрия в страната е отбелязала свиване с около 40% и реално ръстът в приходите, който от Министерството на финансите (МФ) отчитат, е заради многократно увеличения данък, а не заради развитието на сектора.

Според Ангел Ирибозов, председател на Управителния съвет (УС) на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ), потенциалната печалба за хазартния бизнес през 2011 г. ще бъде на нивата от 2009 година. Той обясни, че само за първото тримесечие са генерирали приходи от порядъка на 3 млн. лв.

От асоциацията считат, че чрез закона се създават проблеми пред отделните хазартни оператори, което може да доведе до излизането им от пазара.

От БТАПОИИ поискаха да бъде насърчен хазартният бизнес, тъй като според тях по този начин ще се подпомогнат малките и средните фирми у нас. Логиката им е, че повечето засегнати от закона казина са малки фирми, които са в развлекателния бизнес, както и малки заведения. Насърчаването им ще доведе до създаване на нови работни места (или запазване на вече наетите).

Освен това според Хелмут Кафка - вицепрезидент на Европейската федерация на игралната и развлекателната индустрия, хазартът диверсифицира туризма.

От асоциацията се оплакаха, че в закона са завишени изискванията към игралните зали, което ще доведе до намаляването им с около 20%. Такива изисквания са например отстоянието на игралните зали на не по-малко от 200 метра от обществени сгради или училища, както и по-сериозният проблем с въведения минимум за брой на игралните апарати в залата. От бранша настояват още дефиницията за инвестиции да се разшири и за такива да се считат похарчените пари за производство, сервиз и разпространение на игрално оборудване, както и разходите за наем, закупуването на сертификати и др. 

Друг проблем се оказва тоталната забрана за реклама на хазартния бизнес, предвидена в проектозакона. Според всички представители на бранша това ще доведе до липсата на информация за това какво се случва в хазартната сфера и ще лиши хората от необходимата информация, например за това, че определен вид игри защитават правата на потребителите и няма опасност да ги превърнат в жертва на измама и др.

Забраната за реклама обаче има и една друга страна. В момента повечето рекламодатели, особено в спортните сайтове, са именно онлайн сайтове за покер или друг вид хазарт. След като влезе в сила новият закон и този вид реклама бъде забранен, освен всички пряко засегнати, ще започнат да затварят и много спортни сайтове, чиито приходи основно са от реклама.

От асоциацията посочиха като друг проблем и това, че липсва средносрочна и дългосрочна стратегия за развитие на хазарта. "Какво очакват да донесе този бизнес в бъдеще, каква визия имат за развитието му?", попита Надя Христова - член на БТАПОИИ.

Беше изразено и мнението, че в момента във всички страни в Европа законите се променят, като целта е либерализация на пазара. Това се прави, защото по този начин се помага на бизнеса, но и на бюджета, заради приходите които той носи. От друга страна беше изразено мнението, че страховете от хазарта са неоснователно преувеличени.