Финансовото богатство на домакинствата възлиза на 36 млрд. лв. към края на 2009 г., като годишният темп на растеж се ускорява до 7%. Това се посочва в редовния доклад "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" на Industry Watch
В условията на повишена несигурност по отношение на заетост и доходи и в контекста на все още високите реални лихви по депозитите нормата на спестяване в България достигна 20% от БВП към края на 2009 г. в сравнение с 16% през 2008 г. В банките българите държат 59 хиляди депозити в размер над 50 000 лв., като общата им сума възлиза на 6.9 млрд. лв. (или 28% от всички влогове на физически лица). Процесът на натрупване на спестявания бе съчетан с понижаване на общата задлъжнялост на домакинствата.
Показателите за устойчивост на валутния борд отчетоха подобрение през 2009 г., а доверието на домакинствата в стабилността на банковата система допълнително се повиши.
Темпът, с който се обезценяват жилищните имоти в областните градове, се забави до 2% към края на 2009 г. спрямо предходното (трето) тримесечие. По този начин за първи път след началото на рецесията в България съвкупното богатство на домакинствата (финансово и жилищно) нарасна - с 1.1 млрд. лв., възлизайки на 140 млрд. лв. в края на 2009 г.
Въпреки че жилищните цени все още се понижават, отрицателните темпове на растеж се забавят за четвърто поредно тримесечие. Според официалната статистика отново Варна - със средни цени от 860 евро на кв. м, е градът с най-скъпи жилища, следван непосредствено от София и Бургас.
Домакинствата с по-високи доходи и сигурна заетост разполагат с по-добри възможности за закупуване на нов дом. Покупателната способност на средната работна заплата, измерена в кв.м. жилищна площ,
се увеличава с 50% през 2009 г.
България все още е сред страните с най-малка жилищна площ на глава от населението в Европа - около 18 кв. м на човек в градовете, което е близо два пъти по-малко от средното за ЕС. Ето защо
българският пазар на жилища разполага със значителен потенциал за растеж в средносрочен план.