Един от най-големите проблеми, е че в държавата няма общи устройствени планове. Дълги години не са разработвани и сега в компетенциите на министъра на инвестиционното проектиране е да подсигури средствата за тези общи устройствени планове, които трябва да почнат да бъдат разработвани от общините. Това каза министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева в прессъобщение на МРР.
Тя уточни, че в нейните компетенции са тези общи устройствен планове, които са свързани с управлението на Черноморското крайбрежие. Колкото по-бързо ги направим, толкова по-прозрачно и одобрено от обществото ще можем да реализираме определени инвестиционни проекти, каза тя.
Коментирайки ролята на министерство в изграждането на алтернативни пътища за доставки на природен газ в контекста на кризата с Украйна. Терзиева уточни, че политиката на правителството е за диференциране на източниците на газ и едно от решенията е реализирането на проекта „Южен поток".
В интервю за „Дарик радио“ Терзиева уточни, че в компетенциите на Министерството на регионалното развитие е да издаде разрешителните за строителство на газопровода.
Когато България и съответните ведомства са готови да строят връзките, всички разрешения могат да бъдат издадени веднага, стига да няма някакъв екологичен проблем или друг проблем от гледна точка на правото на преминаване на съответната тръба, обясни министър Терзиева.
И сега е видимо, че Законът за публично-частното партньорство не работи, посочи регионалният министър. Тя заяви, че е била „против" във вида, в който е приет. „Няма никаква пречка частните партньори да правят публично-частно партньорство и без него.
Аргументите са правни и икономически. За да се случи то, по този закон, са необходими около 3 години. Той е рестриктивен, а обектите по него са малки", допълни министърът.
По отношение на разпределението на средствата от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ регионалният министър посочи, че за първи път се взима решение от МС за заделяне на определени средства, които да бъдат вложени в регионалното развитие с цел стимулиране на икономическия растеж и създаване на работни места.
Трябва да свикнем с мисълта, че европейските средства са допълващи. Ако искаме да правим една цялостна регионална политика, трябва да отделяме ежегодно определени бюджетни средства, разбира се, според възможностите на държавния бюджет, каза министър Терзиева.
Десислава Терзиева коментира, че правителството води технически преговори с Европейската комисия за подпомагане на 67 града със средства от Оперативна програма „Региони в растеж“. Политиката на нашето правителство е отсега нататък да прилагаме т.нар. интегриран подход на инвестиции.
Средствата от държавния бюджет са предоставени след като е преценено какви средства от кои оперативни програми ще бъдат насочени в определени региони за определени инвестиции, посочи тя.
Регионалният министър допълни, че се разработва специална стратегия, която да дава насоки как да се насочат средствата по оперативните програми в Северозападния регион, за да се подпомогне развитието му.
Десислава Терзиева информира за подписания от нея и румънският министър на регионалното развитие меморандум за сътрудничество в областта на регионалното развитие между двете страни. Двете министерства ще координират инвестиционните политики, свързани с енергетика, инфраструктурни проекти, които ще се изграждат съвместно на териториите на двете страни с цел съживяване на крайдунавските региони, посочи тя. Регионалният министър съобщи, че вчера с румънския й колега са дискутирали възможностите за изграждането на още два моста между България и Румъния. До два месеца очаквам румънската страна да даде своето предложение за място за изграждането им, допълни тя.
Работим интензивно върху създаването на граничния контролно-пропускателен пункт Салаш-Ново корито, съобщи регионалният министър. Необходимостта от него е свързано с развитиета на българския и сръбския погранични райони. В момента се извършват отчуждителните процедури, за да изградим пътя към бъдещия ГКПП, каза Десислава Терзиева.
Политиката на нашето правителство е да продължим строителството на големите инфраструктурни проекти, като идеята ни е да обърнем внимание и на рехабилитация на по-малките, второкласни, пътища, посочи министър Терзиева. С предвидените за тази година бюджетни средства ще могат да бъдат рехабилитирани над 20 отсечки, допълни тя.
По отношение на големите инфраструктурни проекти тя обяви, че през тази година ще бъдат завършени и двата лота на АМ „Марица“, както и участъкът Сандански-Кулата от АМ „Струма“. През 2014 г. ще бъдат завършени също обходният път на Враца и първата част от Западната дъга на Софийския околовръстен път. До края на годината републиканската пътна мрежа ще бъде удължена с 90 км, посочи министър Терзиева.
Тя съобщи, че през следващата година трябва да бъде готов и участъкът Дупница-Благоевград от АМ „Струма“. Вече са обявени търговете за рехабилитация на старите участъци от АМ „Тракия“ - на изхода на София, при Пазарджик и Пловдив.
Готов е идейният проект за АМ „Хемус“ и предстои представянето му на консултативен съвет в министерството през следващата седмица, съобщи министър Терзиева. Обявена е тръжна процедура за техническия проект за участъка от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч, каза още тя. Министърът припомни, че въпреки твърденията в публичното пространство, че строителство може да стартира сега, то това е практически невъзможно, заради липсата на технически проекти.
Най-рано през лятото на 2015 г. ще могат да бъдат пуснати търговете за строителство, ако бъде обезпечено финансиране. Тя подчерта, че проектът е приоритетен за правителството, работи се активно по подготовката му и се търсят източници на финансиране.
Вече са сключени 47 споразумения със сдружения на собственици по Проект „Енергийно обновяване на българските домове“ и продължаваме да сключваме нови непрекъснато, каза министър Терзиева.
През април ще започне санирането на първите две сгради, съобщи Десислава Терзиева. Надявам се към юли те да бъдат готови, допълни тя.
До края на месец март ще бъде обявена обществена поръчка за избор на строители на индикативна стойност 48 млн. лв. Тя е разделена на 7 лота по районите за планиране, включително София. Надявам до края на май или до началото на месец юни да изберем изпълнители и да започнем да работим по ефективното реализиране на строително-монтажните работи, каза регионалният министър. Към края на ноември очакваме да бъдат санирани между 40 и 70 сгради, каза още тя.