Добив на около 1 млрд. куб. метра природен газ годишно се очаква да достигне американската компания "Трансатлантик" от находището край ловешкото село Девенци.
Добивът може да започне още от средата на следващата година след извършване на Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Компанията вече е внесла в Министерството
на икономиката, енергетиката и туризма искане за регистриране на търговско откритие на газ в находището със запаси от около 10-12 млрд. куб. м. Регистрацията се очаква да стане до средата на
следващата година, а от втората й половина да тръгне и същинският добив.
Това заяви пред журналисти по време на семинар в Банско, посветен на управлението на подземните богатства, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Според министъра в момента местният добив е около 15% от годишното ни потребление на природен газ. Цените, по които “Булгаргаз” купува синьото гориво от концесионера "Мелроуз" (компанията има концесия за добив на природен газ по Черноморския шелф - бел.авт.), са мeжду 30-40% по-ниски от средните за руския газ.
"Това показва какъв е потенциалът за намаляване на цените от местен добив на газ, дори в случаите, когато той се добива от компания концесионер, която не е държавна", коментира Трайков.
По оценките на министъра 40% намаление на цената на газа означава близо 30% намаляване на цената на парното, защото природният газ е 70% от себестойността на топлофикационната услуга. "Това е само най-пряката полза от един добив, който в момента представлява част, която не формира пазара, защото не е конкуренция на огромното количество, което внасяме", допълни той.
Рисковете
Трайков посочи, че четвъртият си зам.-министър, който той ще обяви през следващата седмица (12-16 декември), ще отговаря само за Оперативна програма “Конкурентоспособност”. Тази програма ще бъде извадена от икономическия портфейл.
Това заяви пред журналисти по време на семинар в Банско, посветен на управлението на подземните богатства, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Според министъра в момента местният добив е около 15% от годишното ни потребление на природен газ. Цените, по които “Булгаргаз” купува синьото гориво от концесионера "Мелроуз" (компанията има концесия за добив на природен газ по Черноморския шелф - бел.авт.), са мeжду 30-40% по-ниски от средните за руския газ.
"Това показва какъв е потенциалът за намаляване на цените от местен добив на газ, дори в случаите, когато той се добива от компания концесионер, която не е държавна", коментира Трайков.
По оценките на министъра 40% намаление на цената на газа означава близо 30% намаляване на цената на парното, защото природният газ е 70% от себестойността на топлофикационната услуга. "Това е само най-пряката полза от един добив, който в момента представлява част, която не формира пазара, защото не е конкуренция на огромното количество, което внасяме", допълни той.
По отношение на протестите, свързани със шистовия газ, министър Трайков посочи, че в този дебат, трябва да се имат предвид ползите и рисковете.
Ползите
Ползите
Според Трайков на първо място за нас ползите са стратегически, защото това е наш собствен ресурс, на който можем винаги да разчитаме. Ресурс, който не може да бъде
спрян или използван като аргумент за нещо друго.
Икономическите ползи са по-ниската цена на газа със значителен процент. Други икономически ползи са концесионните възнаграждения, които в зависимост от количествата на добивите, могат да бъдат от порядъка на стотици милиони годишно. Трета икономическа полза са хилядите постоянни работни места.
Важна икономическа полза е също и значението на тази евтина и достъпна суровина за развитието на свързаните индустрии, в които страната ни има традиции и ноу хау - химическата, торовата промишленост и други.
Министерство на икономиката иска да даде възможност на компанията, която проявява интерес към добив на шистов газ да представи програмата си за оценка.
Икономическите ползи са по-ниската цена на газа със значителен процент. Други икономически ползи са концесионните възнаграждения, които в зависимост от количествата на добивите, могат да бъдат от порядъка на стотици милиони годишно. Трета икономическа полза са хилядите постоянни работни места.
Важна икономическа полза е също и значението на тази евтина и достъпна суровина за развитието на свързаните индустрии, в които страната ни има традиции и ноу хау - химическата, торовата промишленост и други.
Министерство на икономиката иска да даде възможност на компанията, която проявява интерес към добив на шистов газ да представи програмата си за оценка.
В света досега има две страни, които са наложили мораториум върху технологията за добив на газ от шисти - Франция и ЮАР, допълни Трайков. Във всички останали страни се води дебат, подобен
на този у нас, като в повечето случаи на технологията се гледа като на обещаващ вариант за добиване на нови ресурси при отчитане на рисковете, добави той.
Рисковете
Отговорността при екологична щета е неограничена и отговаря на принципа "Замърсителят плаща", т.е. компанията трябва да заплати всички средства за отстраняването на тези щети, аргументира
се Трайков.
Като реципрочен пример, той посочи ядрените централи. "Ако там се случи нещо, винаги рискът е на държавата домакин на съоръжението. Така че, когато следващия път някой ви каже, че се опасява от цената на евентуалните екологични проблеми от добива на газ, попитайте го какво мисли за ядрената енергетика", контрира Трайков.
Относно банковата гаранция, която държавата е поискала от Chevron при екологичен риск от проучванията, зам.-министърът от МИЕТ с ресор "Енергетика" Делян Добрев посочи, че в договора има клауза, според която компанията носи неограничена отговорност за щетите, които евентуално може да се нанесат.
"Банковите гаранции, които дават при подписване на договора, са по отношение на изпълнението на работната програма". Добрев посочи, че има две такива гаранции, но не конкретизира размера им.
По въпроса за внесените в парламента мораториуми срещу добива на шистов газ, министър Трайков заяви, че те са със същото ниво на абстрактност, както ако забраним ядрената енергетика или въглишните централи.
Накрая министър Трайков засегна и част от кадровите промени в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Той изрази доверие и подкрепа към работата на Делян
Добрев и заяви, че ресор "Енергетика" ще продължи да бъде оглавяван от него.Като реципрочен пример, той посочи ядрените централи. "Ако там се случи нещо, винаги рискът е на държавата домакин на съоръжението. Така че, когато следващия път някой ви каже, че се опасява от цената на евентуалните екологични проблеми от добива на газ, попитайте го какво мисли за ядрената енергетика", контрира Трайков.
Относно банковата гаранция, която държавата е поискала от Chevron при екологичен риск от проучванията, зам.-министърът от МИЕТ с ресор "Енергетика" Делян Добрев посочи, че в договора има клауза, според която компанията носи неограничена отговорност за щетите, които евентуално може да се нанесат.
"Банковите гаранции, които дават при подписване на договора, са по отношение на изпълнението на работната програма". Добрев посочи, че има две такива гаранции, но не конкретизира размера им.
По въпроса за внесените в парламента мораториуми срещу добива на шистов газ, министър Трайков заяви, че те са със същото ниво на абстрактност, както ако забраним ядрената енергетика или въглишните централи.
Трайков посочи, че четвъртият си зам.-министър, който той ще обяви през следващата седмица (12-16 декември), ще отговаря само за Оперативна програма “Конкурентоспособност”. Тази програма ще бъде извадена от икономическия портфейл.