Помислете дали за Вас г-н Калин Стоянов е по-важен от това България да има спокойствие и правителство, или заради него Вие сте готова да поемете отговорност за потенциална конституционна криза" - с тези думи по-рано днес президентът Румен Радев обясни ситуацията, в която се намира страната след провала на проектокабинета "Грънчарова". За да се излезе от кризата, държавният глава настоя парламентът да разшири "домовата книга", както той нарича списъка от потенциални служебни премиери, заложен в новата конституция.

Към момента най-общо се очертават три сценария за изход от ситуацията, вече определяна от някои политици и коментатори като "конституционна криза" - Димитър Главчев отново да бъде назначен за служебен премиер, разширяване на "домовата книга" или отлагане на указа за избор на служебно правителство.

По обяд вчера изненадващо настоящият служебен премиер Димитър Главчев с позиция до медиите обяви, че е размислил и вече е съгласен да е кандидат за поста. "Ще изпълнявам задълженията си на служебен министър-председател толкова време, колкото е необходимо, за да не изпада държавата в конституционна криза" - каза той днес, само десет дни след като изненадващо оттегли заявената готовност да остане на поста.

Още преди промяната в позицията му - по време на срещата с Горица Грънчарова, президентът обяви, че ще продължи разговорите си с всички възможни служебни премиери, дори и тези, които отказват, "за да можем да ограничим задълбочаването на политическата криза".

При този сценарий обаче отново постът на Калин Стоянов начело на Министерството на вътрешните работи се очертава като потенциален подводен камък, тъй като Главчев нееднократно е заявявал, че няма "никакви забележки" към министъра си.

Разширяване на "домовата книга"

След промяната на конституцията от декември 2023 г. Румен Радев може да посочва от десет лица, сред които управител или подуправител на Българската народна банка, председател или зам.-председател на Сметната палата, председател на Народното събрание или омбудсман или негов заместник. От целия списък има две вакантни места - на омбудсмана и зам.-омбудсмана, двама са с изтекли мандати - зам.-председателите на Сметната палата, а при четиримата представители на БНБ има усложнения, свързани с разпоредбите на Европейската централна банка.

Именно такива бяха и доводите на президента, когато призова депутатите да "попълнят домовата книга", като от думите му стана ясно, че той не би посочил кадър от БНБ. Въпреки това близкият до Делян Пеевски подуправител на банката Петър Чобанов отново потвърди готовност да заеме поста.

Междувременно "Продължаваме промяната - Демократична България" инициира консултации в парламента, на които да бъдат обсъдени възможностите за разширяване на потенциалните служебни премиери. От обединението смятат, че най-бърза е процедурата за избор на зам.-председатели на Сметната палата. За целта обаче ще е нужно депутатите да прекъснат лятната си ваканция и да се събере мнозинство първо за поправка в закона (такъв законопроект демократичното обединение внесе в началото на месеца - бел. авт.), а след това парламентарните групи да се обединят, за да изберат и приемливи зам.-председатели на одитния орган.

В закона няма заложени срокове за този избор, но обикновено процедурата се забавя, тъй като след началото ѝ би следвало да се приемат процедурни правила за номинации, подаване и проверка на документи, изслушвания и избор. Дори и при съкратени срокове такава процедура би отнела около три седмици, твърдят източници на "Дневник".

Неофициално източниците коментират, че към момента темата за избор на омбудсман не се обсъжда, тъй като тя е най-бавна и би отнела около три месеца.

Междувременно от публикация във "Фейсбук" на Кирил Петков се разбра, че на този етап няма да бъде подновяван разговорът за сваляне на Рая Назарян (ГЕРБ) като председател на парламента, което е и най-лесната възможност за подновяване на списъка. Самата Назарян в началото на месеца обяви, че не желае да заеме поста, а по-късно Румен Радев обяви, че дори да бъде заменена от Господ - не би го посочил за поста.

Отлагане на избора на служебен кабинет

Ако обаче парламентът не успее да се обедини около инициатива за разширяване на кръга от потенциални служебни премиери, а президентът Румен Радев не намери приемлив от настоящия списък, то действащият служебен кабинет може да продължи да действа до избирането на друг, но без това да се обвързва с провеждането на предсрочни парламентарни избори. Такъв сценарий очерта и конституционалистът проф. Пламен Киров пред "24 часа".

"Очевидно, че когато е невъзможно да бъде назначено служебно правителство, това не означава, че не могат за бъдат проведени предсрочни избори. Президентът ще трябва в крайна сметка да насрочи избори. След като първият указ за назначаване на служебен кабинет е невъзможен, това не означава, че е невъзможно издаването на втория за насрочване на предсрочни избори.

Юрист твърди, че такава хипотеза е възможна, но ако при нови консултации не се намери подходящ за поста на служебен премиер.

Конституционалистът Наталия Киселова зае противоположна позиция и каза, че президентът има право да отложи изборите, защото указът, с който се назначава служебното правителство, предшества този за определяне на дата на изборите.