Президентът на САЩ Доналд Тръмп разчита да увеличи добивите и износа на енергосуровини, за да използва това по-специално в противопоставянето срещу Русия. В телевизионно интервю той говореше, че заради шистовия бум цените на нефта и газа остават ниски, което намалява влиянието на руския президент Владимир Путин: „Ние смятаме да изнасяме енергосуровини, а той не желае това“. Но някои експерти смятат, че шистовата революция в САЩ няма да повлияе силно върху позициите на Русия като голям доставчик на енергосуровини в Европа и Азия, пише БГНЕС.
По-високите добиви на нефт и газ в САЩ наистина водят до увеличаване на износа и възпират ръста на цените, но в същото време е голяма ролята на пазарните фактори, които Вашингтон не може да контролира. На световните пазари и без това има излишъци от предлагане не нефт и газ, затова стремежът на администрацията на Тръмп да увеличи износа може да има само ограничена роля.
"Смекченото регулиране може да доведе до незначително увеличаване на добива, но в перспектива състоянието на пазара ще играе несравнимо много по-голяма роля от политиката“, убеден е Джейсън Бордоф, директор на Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет. Русия доминира на европейския газов пазар и мнозина на континента помнят заплахите в миналото на Путин да спре доставките в Европа на суровината.
Прякото конкуриране с Русия в Европа е сложно, защото тя разполага с разпръсната мрежа от тръбопроводи, по които доставя газ.
Първият терминал за износ на втечнен газ в САЩ, построен от Cheniere Energy, започна да работи през 2016 година и оттогава неговите доставки отбелязват рязък растеж. По последни официални данни през първите 4 месеца на тази година американският износ на втечнен газ е достигнал 5,6 млрд. куб.м.
Това е около 8 пъти повече от аналогичния период преди година. Но това е все така неголяма част от пазара. Затова за европейските потребители главна бе задачата да използват втечнения газ, за да изтръгнат по-изгодни цени за руския газ. Така „Газпром“ намали цената на газа за Литва с 20%, което стана преди в страната да бъде открит през 2014 година първият терминал за внос на втечнен газ.
Този юни Полша първа от страните на бившия съветски блок получи газ от САЩ, а Литва подписа наскоро договор с Cheniere Energy за доставки на газ това лято. В момента съседните страни изграждат инфраструктура за увеличен внос на втечнен газ. Това накара Москва да намали цените и да развива собствени проекти за втечнен газ. Русия иска също да построи газопровода “Северен поток–2", но срещу него се обявяват Вашингтон и Брюксел. „Русия стана много гъвкава при продажбите на своя газ на фона на конкуренцията с втечнения газ“, казва аналитичката Айра Джоузеф от S&P Global Platts, цитирана от „Уолстрийт джърнъл“.
Въпреки това някои специалисти виждат възможност да се увеличи в близките години американският износ в Европа. По данни на Международната енергийна агенция (МЕА) половината от дългосрочните договори за доставки в Европа изтичат до 2020 година, а по-голямата част от тях (от договорите) се падат на Русия. „Американският газ е добра алтернатива спрямо другите налични варианти у Европа“, смята изпълнителният директор на МЕА Фатих Бирол.
Що се отнася до нефта, то повратен момент за САЩ стана отмяната от Конгреса на 40-годишната забрана върху неговия износ, което се случи през 2015 година. Оттогава износът на нефт нарастваше и тази години се случваше да надхвърля 1 милиона барела дневно. При това САЩ започнаха да изнасят нефт дори в Китай и Индия.
Белият дом предприе стъпки да смекчи регулиране в нефтодобива. Но експертите отбелязват, че тези стъпки няма да бъдат много ефективни заради ниските цени на нефта. Администрацията на Тръмп, за разлика от предшественика Барак Обама, иска разрешение да добива нефт край бреговете на Аляска, но при цена под 50 долара за барел компаниите не горят от желание да изпомпват суровината в сложните арктически условия.
А обещанието да се ускори издаването на разрешения за добив на нефт и газ от федералните земи не заинтригува много бизнеса, който е свикнал на добиви най-вече от частни земи. Белият дом иска също да бъдат одобрени новите терминали за износ на втечнен газ по брега на Мексиканския залив.
Но въпросът е, че сега пазарът не се нуждае от тях. При Обама бе одобрено строителството на 22 терминала. Четири от тях работят и към 2021 година общите мощности за износа на американски газ ще достигнат примерно 368 млн. куб. метра газ дневно, твърди Джон Бест, управляващият директор на консултантската фирма Criterion Research. Освен това чакат одобрение проекти, които ще позволят да се изнасят дневно още 850 млн. куб. метра газ.
По оценки на Бест от тях ще бъдат одобрени проекти за износ само на 227 кубически метра, а останалите няма да бъдат реализирани поради липсата на икономически смисъл. „Светът не може да консумира такова количество газ толкова бързо“, разясни Бест.
