Каменен обреден скиптър от ранната бронзова епоха / 7-6 век пр. Христа/ откри екипът на професор Васил Николов в селищната могила край Казанлъшкото село Крън.

Според директора на Археологическия институт на БАН се преполага, че скиптърът, намерен на дъното на постройка на билото на могилата, е принадлежал на най- високо стоящия в йерархията човек, племенен вожд-жрец.

Скиптърът е символ на властта и според мястото на находката се преполага, че човекът, който го е притежавал е имал и жреческата власт в древното селище.

Заедно с намерения каменен скиптър, е открит и древен площад, за който се преполага, че е без аналог в Югоизточна Европа.

Площадът е на 4200 години. Простира се на площ от 1 декар и е създаден от масивен пласт сива глина, която древните са носили от планината, камъни, кости и керамични фрагменти, остатъци от първото селище на могилата.

Дебелият на места до 15 сантиметра пласт е добре трамбован и здравината му много напомня на бетон.

Сред забележителностите на площада е масивната голяма сграда, на която археолозите попадат преди година. Датирана е от края на ранната бронзова епоха.

Тя е абсидна /северната стена е извита като дъга, за да се спират северните ветрове/ , с двускатен покрив, простира се на площ от около 180 кв.метра и с дължина над 18 метра.

Била е изградена от дървени колове, с дебелина до 20 сантиметра, поставени на разстояние от около 40 сантиметра. Измазана е с глина и дебелина на стените от около 20 сантиметра. В западната част на сградата е открита и висока каменна стена. Предполага се, че сградата е една от най- големите в Югоизточна Европа.

Професор Николов счита, че по всяка вероятност специфичната постройка е служила както за дом, така и за жречески ритуали на най- високостоящия в йерархията сред населението. За това свидетелстват и намерените множество жертвени струпвания на загладени керамични топки, представляващи остатъци от "жертвата"- храна и съдове, и двете намерени урни, в които археолозите са открили детски костици. Предполага се, че те са на зародиш и мъртвородени бебета. Костиците, намерени в урните ще бъдат изследвани във Франция.

Крънската селищна могила, в която екипът на професор Николов работи вече трета година датира от ранната бронзова епоха. Могилата крие в себе си запазени пластове от три различни селища, най-ранното от които е на 7200 години. Това е единственият праисторически паметник от Долината на розите, който се проучва. Подобно селище –известно като казанлъшката могила, е открито в в югозападия край на Казанлък преди 35 години.

Според археолозите, Крънското селище, построено върху кръгово ниско възвишение е населявано от скотовъди и земеделци в продължение на 200 години, след което е напуснато.

Три хиляди години по-късно, могилата отново е заселена.

Всички находки, открити в Крънската селищна могила ще бъдат притежание на исторически музей "Искра" в Казанлък, който финансира проучванията. /в-к Седмица