Доц. Митко Димитров - Директор на Института за икономически изследвания на БАН (вляво) и проф. Андраш Инотай - Генерален директор на Института за световна икономика, откриха дискусията за влиянието на малките икономики върху европейското развитие и политики.

Малките икономики също могат да влияят на европейското развитие, ако следват строга финансова дисциплина и не увеличават публичния си дълг. Проблемът пред новоприетите членки на Европейския съюз (ЕС) е как да балансират между интересите на развитите държави - нетни донори на съюза, и последствията на световната икономическа и финансова криза в собствените им страни. Това бяха част от темите, с които учените от българската и унгарската академии на науките откриха днес международната конференция в Иститута за икономически изслевания на БАН.

Европа е разделена на две - да се наложат строги санкции на страните, допуснали свръх дефицит, или да се засили солидарността в преодоляването на кризата, подчерта проф. Андраш Инотай - Генерален директор на Института за световна икономика към унгарската академия на науките. Според него не е възможно да се постигне намаляване на публичния дълг на страните и едновременно с това стабилизиране на икономиката, по-високи нива на производителността и заетостта.

Директорът на Института за икономически изследвания към БАН доц. Митко Димитров пък смята, че малка икономика като българската може да влияе на европейската, ако стриктно прилага секторните политики на ЕС и мерки за устойчив растеж. Според него основните предизвикателства към България, като една от най-бедните в Европа е в процеса на наваксване, но при запазване на макроикономическата стабилност.

Заложеният ръст от 3.6% в бюджета за догодина ще е трудно изпълним, ако структурните реформи не продължат и не се повиши конкурентоспособността на икономиката и експорта, препоръчаха българските икономисти.

Учените направиха преглед на фискалната политика на новоприсъединилите се към ЕС страни, отражението на гръцката криза и бъдещето на Европейския икономически и валутен съюз. Разгледани бяха и икономическите проблеми на Балканите, развитието на страните от „Голямата Четворка" - Бразилия, Русия, Индия и специфичното влияние на Китай, тенденциите в световните енергийни пазари и мястото на България на тях.

Форумът продължава и утре, когато учените ще споделят опита на новоприсъединилите се страни в отношенията им със старите членки на ЕС, но най-вече какъв е българският модел за излизане от кризата и как преките чуждестранни инвестиции и "емигрантски пари" влияят на социално-икономическото развитие у нас.