22% от фирмите у нас са заплашени от фалит в следващите две години заради невъзможността да съберат вземанията си. Междуфирмената задлъжнялост е около 200% от брутния вътрешен продукт. Това показва проучване на една от големите международни колекторски компании.

Управителят ѝ и председател на Асоциацията на колекторските компании Райна Миткова - Тодорова обясни пред "Дарик радио", че въпреки че задлъжнялостта на фирмите намалява, у нас се увеличават сроковете на разплащане - т.е. периодът, преди който едно задължение се счита за просрочено, се увеличава, а това е обратна тенденция на случващото се в повечето европейски страни.

Повече от половината от компаниите признават, че те самите бавят плащания, защото не могат да съберат собствените си вземания.

Компаниите у нас започват да събират дълговете си от свои партньори година или две след настъпването на просрочието, което обаче им позволява да съберат най-много около 5 на сто от парите си. За сравнение, в Европа най-късно шест месеца след просрочието започват дейности по събирането му, а успехът е до 50 на сто от сумата.

Фирмите са много по-толерантни към партньорите си, отколкото към крайните клиенти.

Има ли място за индивидуален фалит в българското законодателство?

"Дори в момента в закона съществува т.нар. несеквестируема собственост, обясни Миткова. Личният фалит урежда, че ще ви остане най-необходимо имущество, за да можете да преодолеете лошия период. На практика дори в момента нашето законодателство дава такъв тип защита. Ако ви е единствено жилище, то не може да бъде взето; има определени вещи от първа необходимост, които не могат да бъдат отнети, каза още Райна Миткова - Тодорова. 

Що се отнася до дълговете на физическите лица най-често те са към мобилните оператори и към компаниите за вода и парно. Най-стриктно пък плащаме вноската по кредита и сметката за ток.