Финансовите министри от Еврпейския съюз (ЕС) не успяха да се споразумеят, как да спасят затруднените банки в евентуални бъдещи кризи, предаде "Би Би Си".

След почти 20 часа в режим на разговори в Люксембург, в събота, министрите все още са раздвоени по въпроса дали спестителите би следвало да плащат цената на един бъдещ спасителен план. Ситуацията ще бъде обсъдена и по време на среща на ръководителите на правителствата в ЕС в сряда.

"Не се съмнявам, че ще бъде постигнато споразумение", заяви френският министър на финансите Пиер Московиси.

Страните са раздвоени от това дали спасяването на Кипър трябва да бъде образец за бъдещи спасявания и дали загубите трябва да бъдат ограничени само до кредиторите на банките.

От началото на финансовата криза през 2008 г., страните от целия ЕС "наляха" десетки милиарди евро в подкрепа на своите банки в затруднение. Проблемът се усложнява от факта, че повечето правителства в еврозоната разчитат на собствените си банки за средствата, от които се нуждаят. Това се промени през тази година, когато Кипър си осигури спасителен пакет, на стойност 10 млрд. евро от партньорите си от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).

По-рано тази седмица, министрите обсъдиха и насоки, за това как спешния спасителен фонд на еврозоната може да инжектира пари директно в банките. Фондът ще бъде в състояние да налее общо 60 млрд. евро в затруднените кредитори, но правителството на съответната страна, заедно с кредиторите и вложителите на банката, ще трябва да споделят тежестта на всяка помощ за оздравяване.