Хазартната дейност е една от приоритетните области, попадащи в обхвата на държавното регулиране – като се започне с бариерите на входа, премине се през забраните за реклама  и различното данъчно облагане, и се приключи с настойчивите опити за все по-силно регулиране. Последваща стъпка в процеса са промените в Закона за хазарта от началото на тази година, предвиждащи от хазартните компании да се събират вноски за социално отговорно поведение (чл.10а). Във връзка с това беше публикуван проект на Наредба за условията и реда за изразходване на събраните средства. Преди всичко цялата идея звучи леко парадоксално, тъй като хем хазартната дейност е легализирана, хем се предвиждат кампании срещу нейното разпространяване. И ако в началото „социално отговорно поведение” звучи като алюзия на корпоративна социална отговорност, запознаването с текста на проекта води до извода, че концепцията е съвсем друга. Тук се предвиждат три основни дейности - по предпазване на младите хора от хазарт, превенция и лечение на хазартна зависимост и провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг. Инициативата поражда редица въпроси и съмнения, тъй като:

·         липсва предварителен анализ на ефектите от цялата тази дейност, отчитащ, например, броя и дела на зависимите, профила на уязвимите групи и др.;

·         заложените цели са формулирани твърде общо или абстрактно –„разработване на програми и мерки за самоконтрол за хора с хазартна зависимост” (какви точно програми и мерки биха били ефективни и как обективно ще се мери ефективността, не става ясно) или „провеждане на обучения на персонала на организаторите на хазартни игри за разпознаване на хора с хазартна зависимост”;

·         От фирмите ще се събират фиксирани суми, които нямат нищо общо с размера на оборота и на печалбите на тези фирми и могат да се окажат непропорционална тежест върху някои от тях. От организаторите на онлайн издания ще се заделят по 50 000 лв., от организаторите на игри в игрално казино – по 10 000 лв, а от всички останали – по 5 000 лв.

·         в чл. 5. ал.1 е записано, че ще има пропорционално финансиране на проекти от упоменатите три основни дейности, но веднага след това е казано, че Държавната комисия по хазарта може да променя процентното разпределение на тези средства (което малко или много поражда съмнения относно прозрачността при процедурите по оценяване и одобрение на разглежданите проекти)

И така, като алтернатива на неясните резултати от държавната намеса, предвидените средства биха могли да се изразходят много по-ефективно, ако останат в ръцете на бизнеса. Едно от възможните направления е по линия на благотворителни каузи и социални проекти, насърчаващи спорта, културата, здравето, развитието на човешкия капитал. Днес хазартните оператори се надпреварват да участват във все по-мащабни такива инициативи и, което е по-важното, те правят това доброволно, без да са принудени от закона. Разликата – в единия случай бизнесът разходва средствата си по свое усмотрение, отчита се реална дейност, а резултатите са видими. В другия – част от приходите се наливат в неясни проекти и програми, които се управляват от тромави бюрократични процедури, а ефективността е под въпрос.

Автор: Наталия Николаева, И.П.И