Годишно българите харчат около половин милиард лева във веригите за бързо хранене. Последните данни от проучване на този пазар са на "Евромонитор интернешънъл" от 2010 г. Тогава е изчислено, че оставяме около 400 млн. лв. за т.нар. junk food (вредна храна). 

С откриването на нови молове в София броят на обектите за бързо хранене се увеличава. Логично е, защото столицата е единственият град у нас, в който населението расте"", казва Дора Иванова от фирма, която държи правата за франчайз на няколко световни вериги пред в. "Класа".

Тенденцията до средата на 2009 г. е била за бърз растеж, но след това кризата се е отразила и на този сегмент от пазара. Все пак през последните 2 г. с увеличаване на заведенията оборотът е преминал 500 млн. лв., изчисляват експертите. В сметките влизат и продажбите на дюнери и пица на парче. Какво е точното разпределение на пазарните дялове между веригите, обаче не може да се изчисли. Причината е, че този бизнес се развива у нас изцяло на принципа на франчайза. Отделните обекти са отделни юридически лица и нямат задължение да консолидират финансовите си резултати. Освен това една марка има по двама или трима притежатели на правата за франчайз. Те са конкуренти помежду си, но в същото време могат да правят и общи рекламни и маркетингови кампании.

"Това не е специфичен бизнес модел само за България, например в Англия права за една верига имат над 300 фирми", твърди Иванова. Тя не пожела да съобщи точни финансови резултати с мотив, че информацията е чувствителна и на пазара има голяма конкуренция. Според анализатори обаче лидер с голяма преднина е McDonald's с около 40 на сто от общия пазар. Веригата има 36 ресторанта и наскоро смени собственика си. "Санфууд холдингс", която държеше франчайза за McDonald's в България, беше купена от "Кингсбъри корпорейшън". Финансовите параметри на сделката останаха фирмена тайна и дори бяха заличени от доклада на Комисията за защита на конкуренцията, с който тя разреши покупката.

По данни от финансовия им отчет за 2012 г., публикуван в Търговския регистър, обаче става ясно, че приходите им са близо 69 млн. лв., а печалбата е 3,468 млн. лева. Световният оборот на McDonald's за 2010 г. пък е 24 млрд. долара. На второ място с дял от около 20 на сто е KFC, която първа влезе в България през 1994 година. Изключително бързо се развива бизнесът на Subway у нас. Те вече имат 34 ресторанта. Subway също се развива на принципа на франчайза и в световен мащаб дори вече изпревари McDonald's с 39 778 заведения за бързо хранене в близо 100 страни. Световният им оборот за 2010 г. е 15,2 млрд. долара. Финансовият отчет за 2012 г. у нас пък показва общи приходи от 1,579 млн. лв. и печалба от 304 хил. лева. Делът на Subway у нас вече приближава 20 на сто.

Компанията, която отвори първите заведения на Burger king в България през 2008 г., пък е полската "Амрест". Първите ресторанти бяха в "Сити център София" и в мол Варна. И в двата мола заведението беше затворено. "Никой не събира данни за пазарен дял на отделните вериги", казва Иво Миликин от фирма, която държи заведения за бързо хранене. В договорите за франчайз нямало и задължението да се обменя информация за продажбите от различните получатели на правата за заведения в една държава.

Пречка за развитието на веригите за бързо хранене у нас обаче били огромните наеми, които се искали. Например за 100 кв. метра на столичния булевард "Витоша" офертите били за 12 500 лв. без ДДС на месец. Всички международни вериги за бързо хранене имат три формата на обектите. Единият е "инлайн" - ресторанти на централни улици и места в градовете, другият е "драйв тру" - заведения, от които може да се вземе храната директно от колата, а третият е от типа "фудкорт" - в молове и търговски обекти.

Заведенията в столицата се увеличават, а извън нея западат. Тенденция в последните месеци е отварянето на заведения "драйв тру", смята Петър Цикалов, консултант на верига за бързо хранене при навлизането им у нас. Само тази година са стартирани поне 3 обекта от този тип. Друга тенденция е, че се правят и опити за български отговор на чуждите вериги. Например в столицата и Бургас се развиват вече две марки, от които може да се вземат спагети и друг вид италианска паста. Амбицията и при тях е да се развиват на принципа на франчайза.

На българския пазар има доста ниши за още обекти за бързо хранене, твърдят анализаторите. Тепърва предстои да се развиват вериги заведения за азиатска, арабска и латиноамериканска кухня, сладоледени сладкарници, хлебопекарни и пр.