През тази година България ще излезе от цикличната криза, но въпросът е за мащабите на структурните проблеми в икономиката и преодоляването им, прогнозират експерти на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) в тримесечния си доклад „Икономиката на България - април 2010 г." На първо място това е изчерпването на възможностите за силен растеж на пазара на имотите и строителството в резултат на глобалния срив на имотния пазар и на местните фактори. На второ място, в България не е достатъчно развито съвременното промишлено производство, особено на преработващата промишленост, в която няма производства с голям потенциал за растеж.
За първото тримесечие на 2010 г. се очаква свиване на икономиката на България с около 3% на годишна база. Забавянето на спада, в сравнение с последното тримесечие на миналата година, ще се дължи на активизирания растеж на износа и по-ниския спад на индустриалното производство. Слаб растеж се очаква едва през третото и четвъртото тримесечие на 2010 година.
Спадът на българската икономика на годишна база се задълбочаваше през цялата минала година. За последното тримесечие на 2009 г. той достигна 5.9% (5% за цялата година). У нас задълбочаването на спада продължи по-дълго, отколкото в основните световни икономики, където продължава започналата от средата на миналата година тенденция на забавяне на спада на годишна база.
В първите два месеца на 2010 г. тенденцията на намаляване на дефицита по текущата сметка се запазва и той е неколкократно по-нисък в сравнение с година назад. Сега той възлиза на 155.3 млн.евро при дефицит от 864.9 млн.евро за януари - февруари 2009 г., обясни председателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски.
Отчетените 28 млн. евро преки чуждестранни инвестиции за първите два месеца на 2010 г. не са изненада при състоянието на световните финансови пазари и не са показателни за намеренията на инвеститорите и потенциала на страната. България все още се възприема от голяма част от чуждестранните инвеститори като привлекателна инвестиционна дестинация с благоприятен бизнес климат.
За трите месеца от началото на годината инфлацията е 1.4%, при едва 0.6% натрупана инфлация за цялата 2009 г. (по националния индекс ИПЦ, който отразява цените на потреблението на българските домакинства). По хармонизирания индекс на потребителските цени (в който освен българските участват и чуждестранните потребители на територията на страната) натрупаната инфлация до март е 1.3% (1.6% за 2009 г.) - ниски стойности, сравними с тези в еврозоната. Очакваната инфлация в края на годината по националната методология е 2.5-3%, но ако бъде увеличено ДДС с 3%, тя може да се увеличи до 4-5%, заяви Прохаски.
В по-същественото месечно нарастване на ценовите индекси през януари и февруари 2010 г. най-значително влияние е оказало покачването на цените на хранителните продукти. Нарастването на цените в групата „Алкохолни напитки и тютюневи изделия" стана сравнително плавно. Очаква се ефектът от въведените по-високи акцизни ставки на тютюневите изделия ще се прояви най-вече през април.
Безработицата започва да намалява през март и април под влиянието на сезонни фактори и може би ще се влоши отново през есента. Въпреки това нивото й ще се запази малко над 10%, обясни Прохаски. Въпреки че съществува известна скрита безработица, тя вероятно се компенсира от регистрираните безработни, които получават нерегламентирани доходи от трудова дейност, т.е. официалните данни за нивото на незаетите са близки до реалността, допълни той.
Като цяло страната трябва да реши в кратък срок редица проблеми, ако иска да бъде конкурентоспособна икономика с динамичен ръст. Сред тях са: привличане на вътрешен и външен ресурс към промишлеността; по-нататъшно подобряване на бизнес средата; развитие на инфраструктурата, образованието и здравеопазването; агресивна иновационна политика във всички сектори; по-активна държавна подкрепа и регулиране на развитието на туризма; ясна енергийна политика; мерки за стимулиране на окрупнено земеделие и на съвременно средно фермерско селско стопанство. Заедно с това правителството трябва да се стреми да постигне балансиран бюджет, чрез съкращаване на държавните разходи, заяви Прохаски. Това, заедно с ниската инфлация, ще помогнат за кандидатстването във валутния механизъм ERM II.
Приетите от правителството през март 60 антикризисни мерки имат по-малко краткосрочен характер, с изключение на изразените фискални мерки, и повече дългосрочен характер и се стремят към подобряване на бизнес средата. Има опасност обаче след стабилизирането на фискалната позиция на страната тези мерки да бъдат забравени.
Кризата показа и нещо много важно - валутният борд в страната е достатъчно стабилен и издържа на цикличната криза. Въпреки това България вече се нуждае от друга финансова стабилност, каквато може да осигури еврото, обясни Прохаски.
Резюме и пълния текст на докада на ЦИР ще откриете в рубриката "Анализи" на Econ.bg.
