България не се нуждае от нови енергийни мощности поне до 2030 г. Това сочи прогноза за електроенергийния баланс на страната ни до 2025 г., изготвена от Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет. Докладът за състоянието на енергийния сектор у нас бе представен от Иван Иванов - ръководител на експертния екип, на дискусия в сградата на Българската стопанска камара (БСК).

Анализаторите смятат, че през следващите 15 години вътрешното потребление на електроенергия ще намалява заради негативните демографски тенденции, провеждането на европейски политики за зелена енергия и енергийна ефективност. Друга основна причина ще е развитието на пазара на природен газ у нас, който също ще допринесе за намаляване на консумацията на електроенергия. В близките години се очаква не само ръст на потреблението на синьо гориво, но и разнообразяване на доставките, включително и от местен добив. Въвеждането на интелигентни мрежи за пренос и разпределение също ще оптимизират потреблението на електроенергия в страната, става ясно от доклада.

В същото време цените на електрическата енергия ще растат, а износът й ще намалява. Ръстът ще е заради инвестициите в нови технологии и европейските изисвания за преход към нисковъглеродна икономика. Според Иванов ще има намаление на износа във връзка с въвеждането на общоевропейската енергийна система чрез проекта "Свързана Европа 2020", което ще направи част от генериращите мощности неконкурентоспособни.
Големите мощности, които са с дълъг срок на експлоатация, ще осигуряват необходимата базова електроенергия. АЕЦ "Козлодуй" ще поддържа приемливо ниво на цената на произвежданата електроенергия, а централите в "Марица Изток" ще допринасят чрез използването на местна суровина за по-висока енергийна независимост на електропроизводството. Водните електроцентрали, соларните и вятърни паркове, както и когенерационните топлофикации ще осигуряват покритие и в най-натоварените сезони и часове, вкл. ще има достатъчно електроенергия за износ.

До момента експертите не са единни по темата какво да прави България след 2030 г., когато е възможно да бъдат затворени 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Представения вариант се предлага да се мислят варианти за изграждане на газови централи на площадките на ТЕЦ „Варна“ и ТЕЦ „Русе“, както и увеличаване производството на енергията от ВЕИ.

В същото време изграждането на между системните електроенергийни връзки в ЕС, включително увеличаването на капацитета на България за обмен с Гърция и Румъния, заедно с въвеждането на Третия енергиен пакет на Общността и създаването на Европейски енергиен съюз ще доведе до конкурентен европейски електроенергиен пазар, част от участниците в който ще предлагат ток на по-изгодни цени от произведения у нас, което ще ограничи българския износ до 10,5 TWh.

Само след няколко години, в условията на значителен местен добив и конкуриращи се външни доставчици, природният газ като енергоносител ще измести     електроенергията от съществена част от битовото потребление, индустрията, услугите и публичния сектор и ще доведе до допълнително свиване на електропотреблението с над 6 TWh.

Децентрализацията на генериращи мощности ще намали вътрешното потребление на електроенергия и загубите при пренос на големи разстояния с повече от 1 TWh.  В изпълнение на изискванията на европейското законодателство, за строителство на нови сгради след 2020 г. ще се гарантира близко до нулево потребление на външна по отношение на сградата енергия, което допълнително ще намали производството в електроенергийната система, спрямо прогнозираното.

Ще се въведат интелигентни мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия, при които ще се създаде възможност за гъвкаво производство и потребление на електроенергия, при намалени до минимум резервни мощности и индивидуално програмиране на ползваната енергия.