Цените на петрола продължават да реагират негативно на геополитическия шок в Близкия Изток, макар че първата реакция, когато четири държави от региона - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет скъсаха дипломатическите си отношения с Катар, беше в посока поскъпване, при това със силен ръст.

Малката, но много богата арабска държава беше обвинена, че финансира терористични групировки, а инвеститорите веднага повдигнаха въпроса за бъдещето на т. нар. Пакт+, както и перспективите пред организацията на страните-износителки ОПЕК.

Като се има предвид, че Иран, която косвено участва в конфликта, заедно с останалите страни в конфликта, на деветте страни (вчера към четирите страни, които скъсаха дипломатически отношения с Катар, се присъединиха още три - Либия, Йемен и Малдивската република) се падат 53 процента от общия добив на суровината от страните от ОПЕК, затова анализатори не изключват геополитическата криза в Персийския залив да нанесе сериозен удар върху световния пазар на петрол.

Към 9 часа българско време фючърстите и на европейския вид Brent и на американския лек суров петрол WTI поевтиняха с 0,51 процента до съответно 49,22 долара и 47,18 долара за барел спрямо нивата при затваряне на вчерашната търговия. На практика днес петролът се търгува близо до минималните нива от началото на май.

Добивите на Катар не са големи, само 600 000 барела в денонощие, затова дори и пълна блокада на страната от нейните съседки няма да повлияе на пазара на петрол, но ще нанесе много голям удар върху износа на втечнен природен газ, тъй като Катар е лидер по добив на този суровина. Като се има предвид обаче, че Катар и Иран контролират Ормузкия проток, през който преминават танкери, които осигуряват 30 процента от световните доставки на „черното злато", и ако двете страни решат да наложат ограничения за преминаване на танкери на други страни от ОПЕК, тогава на петролния пазар ще бъде нанесен много силен удар.

Напрежението в региона периодично се изостря, а новата геополитическа криза може да провокира Катар да предприеме много твърди действия, от което конфликта да ескалира до военни действия. В най-лошия случай Катар може да реши да напусне ОПЕК и тогава съществуването на картела може да бъде поставено под въпрос. В момента най-големите притеснения, свързани с кризата около Катар, е дали тя няма да се окаже препятствие пред усилията на страните от т. нар. Пакт+  за съкращаване на добивите на суровината, за да бъде балансиран петролният пазар.

Не са малко и наблюдателите, които смятат, че конфликтът ще повлияе върху споразумението за намаляване на добивите, тъй като политическите и военните конфликти между страните-членки на ОПЕК, които са се появявали, не са оказвали влияние върху работата на картела и едва ли сега ще повлияят върху Пакта+.

Агенция „Ройтерс" припомня, че миналата година, въпреки изострените отношения между Саудитска Арабия и Иран, все пак се стигна до подписване на Пакта+, неотдавна и до продължаване на неговото действие до края на март 2018 година.

Стабилен петролен пазар е нужен на всички производители на суровината, затова кризата около Катар може да повлияе само в изключително краен случай, смятат анализатори, потърсени за коментар от „Ройтерс".

Шансове за поскъпване на петрола все още има, тъй като запасите на суровината в САЩ постоянно намаляват през последните две седмици, а анализаторите очакват те да спаднат с още 3,5 млн. барела и през миналата седмица. Официални данни за това Министерството на енергетиката ще публикува утре.

От друга страна, обаче броят на кладенците за добив на петрол в САЩ продължава да расте вече 20 поредни седмици, сочат данните на консултантската компания Baker Hughes. Много голяма е вероятността именно американската статистика да върне вярата на петролните „бикове". Геополитическите фактори през последните месеци се отразяват сериозно на петролния пазар, но само краткосрочно. Засега цените спадат, заради някакви притеснения на инвеститорите, докато фундаментални причини за това липсват. И докато фундаменталните фактори, свързани с баланса между търсенето и предлагането на суровината, не се променят, това може да накара различни организации да намалят прогнозите си за цените през 2017-2018 година.