138 години се навършват днес (20 април) от Априлското въстание. През 1876 година в Копривщица се сформира местен революционен комитет. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти.
Въпреки неуспеха на подготвеното за два месеца въстание, бунтът на поробените българи придобива широк световен отзвук. Целият свят разбира за геройството на народа, вдигнал се срещу неравния противник.
След победата над конака, главният организатор Тодор Каблешков праща писмо до Панагюрище. Писмото придобива известност като „Кървавото писмо“, написано с кръвта на едно от убитите заптиета. В него се приканват всички българи към повсеместен бунт. Писмото достига до Георги Бенковски, а Панагюрище, обявява бунта. Започват да се изпращат чети из цяла България и населението се вдига на въстание, Априлското въстание.
Градовете и селата, които въстават наброяват 95, а участващите мъже са около 10 000 - до един въоръжени с огнестрелно оръжие.
Априлското въстание е самостоятелно българско дело, неговата организация и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. То остава в историята като най-мащабното въстание в поробения период на България. Загиналите са над 30 000 души. Събитията през този славен месец април са повод и за провеждането на Цариградската конференция. На нея се решава, че българите трябва да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост.
Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до започването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема.