Основният индекс на Япония Nikkei 225 се увеличи с 1,8% до 15 727,20 пункта, което е най-високата стойност от декември 2007 г. насам. Индексът регистрира ръст от почти 50% от началото на годината в следствие на серия агресивни мерки от страна на правителството, насочени към засилване на икономическия растеж, пише „Би Би Си“.

Реформите доведоха до понижаване на стойността на йената, увеличаване на износа и засилване на печалбите на износителите. Японската валута е поевтиняла с почти 25% спрямо щатския долар от началото на годината, което прави местните стоки по-достъпни за чуждестранните купувачи.

„Има известна рискова инерция поради няколко позитивни фактора, в това число спада на йената под 102 спрямо щатския долар“, заяви Кензабуро Сува от Oksan Securities.”Няма да бъде изненадващо, ако Nikkei мине 16 000“, допълва експертът.

По-рано през месеца данните за БВП на Япония показаха, че икономическият растеж на страната се е забавил до 0,5% за периода юли-септември спрямо 0,9% за предходното тримесечие. Въпреки това правителството е на мнение, че възстановяването продължава по план.

Министър-председателят Шиндзо Абе, който пое властта през миналата година, излезе с редица мерки, основани на т.нар. „стратегия на трите стрели“ - парична политика, фискални стимули и структурни реформи.

Паричната политика е насочена към прекратяване на продължаващата почти две десетилетия дефлация в Япония. Мерките вече започнаха да дават резултатите, след като потребителските цени в страната регистрират ръст четвърти пореден месец.

По-рано през месеца централната банка на страната заяви, че не възнамерява да ограничава схемата за изкупуване на облигации, която стартира през април и също цели да съживи местната икономика. В момента банката изкупува ценни книжа на стойност 80 трилиона йени (700 млрд. долара) годишно.

По отношение на фискалните стимули премиерът Абе анонсира план за засилване на публичните разходи за инфраструктура.

Структурните реформи в ключови за икономиката сектори пък целят стимулиране на частните инвестиции. Въпреки че все още страната не е излязла със значителни реформи, за развитие в тази насока може да се смята присъединяването към транстихоокеанските търговски преговори. Трансокеанският пакт представлява споразумение за свободна търговия, което в момента се договаря между 12 държави и цели намаляване на тарифите и засилване на търговията.