Снимка: Делойт

Правителствата от цял свят трябва спешно да вземат мерки за повишаване на сигурността в кибер пространството, за да ограничат заплахата от пробиви в правителствени операции и търговията, и да съдействат на процесите на устойчиво икономическо развитие. В резултат ще се повиши световната търговия и взаимодействието между управляващи и управлявани. Това е извод от доклад на консултантската компания "Делойт", озаглавен: „Кибер защита: задължение за всеки. Да защитим нашите икономики, държавно управление и граждани". Според доклада всичко, което зависи от кибер пространството - от инфраструктура до военни операции и национална сигурност, е под заплаха.

„В България, както и по света, вниманието, което се отделя на информационната сигурност, все още не е достатъчно", казва Кирил Трайков, мениджър Управление на риска, "Делойт България". У нас използваните от държавните институции информационни технологии са на сравнително ниско ниво и в голямата си част не са добре защитени. „За разлика от други държави, в България практиките по управление на риска и прилагането им в посока защита на финансови и материални активи се прилагат отскоро, което не е в полза на разрешаването на проблемите на кибер сигурността. Адекватната защита на един актив се базира на оценка за неговата стойност и оценка на рисковете на които този актив е изложен", допълва той.

„Трябва да действаме сега, за да гарантираме трайна сигурност на цифровата икономика, нашите правителства и граждани", казва Грег Пелегрино, Лидер на Бизнес групата на "Делойт" за публичния сектор и съавтор на доклада. "Пренебрегването на проблемите, свързани с кибер защитата е рисковано, но още по-голям е рискът от грешки: погрешният подход може да доведе до изолация, кибер протекционизъм и неадекватен баланс между сигурност и гражданските свободи", добавя той.

Докладът показва, че една успешна програма за кибер защита ще има положителен ефект върху икономиките и правителствата от цял свят. „Има ефективни подходи към сигурността в кибер пространството, сред които развиване на позитивна кибер култура, междудържавно сътрудничество, публично-частно партньорство, образователни програми за потребители и граждани", казва Грег Пелегрино.

Кибер културата, насърчавана от светкавичното разрастване на Интернет-зависима техника, се развива с по-бързи темпове от кибер защитата и определено няма да забави ход. Кибер пространството, което се зароди като електронен придатък към други сфери като търговията по суша и море, днес е самостоятелна област. Личните данни, интелектуалната собственост, кибер пространството и дори военната и националната сигурност могат да бъдат сериозно компрометирани в резултат на целенасочени атаки, пропуски в системите за сигурност и уязвимостта на относително младата, нерегулирана гранична територия на глобалния Интернет. Световната икономическа криза е допълнителен риск - заложените в нея икономическа неравнопоставеност и недоволни работници са потенциален източник на допълнителна заплаха.

Трансгранично решение

„Правителствата трябва да дефинират степента на международна ангажираност и на сътрудничество между държавния и частния сектор, за да се справят с този сериозен проблем", казва Пелегрино. „Разрешението трябва да е трансгранично, холистично и стратегическо, не само технологично."

Според интервюираните в доклада експерти на "Делойт", правителствата трябва да си сътрудничат в създаването на универсални стандарти за защита и да си взаимодействат с частния сектор, защото по-голямата част от световната онлайн инфраструктура е корпоративна. Кибер защитата също така трябва да постави правилните акценти в крехкия баланс между сигурност и граждански свободи. Особено важно е гражданите да бъдат информирани и привлечени в решаването на проблема, за да са наясно със заплахите и активни в предотвратяването на криминални кибер прояви. Поради ключовото и стратегическото естество на проблема, с разрешението му трябва да се ангажират висши правителствени ръководители и индустриални лидери.

Стимули и отчетност

Ролята на правителствата по цял свят по отношение на това предизвикателство е една от темите, които докладът засяга. Експертите на "Делойт" се обединяват около тезата, че държавния сектор трябва да наложи стандарти за изграждане на по-добра защита, да приеме нови закони за защита на данните, адекватни на новата реалност и да създаде надеждна метрична система за доставчиците на интернет услуги, производителите на оборудване и програмистите, за да защитят онлайн пространството и да дадат власт на потребителите срещу кибер престъпниците.

В допълнение, правителствата трябва да насърчат усилията в сферата на кибер сигурността като стимулират частния сектор, корпорациите и гражданите с данъчни преференции, преференциални условия за получаване на държавни поръчки и възнаграждения на база представяне.

Ползи и рискове от кибер защитата

Ефективните усилия в областта на кибер сигурността ще насърчат световната търговия, ще подобрят сигурността на онлайн транзакциите и защитата на конфиденциална информация, ще повишат доверието, прозрачността и ефикасността на връзките между държавни институции и частния сектор.

Докладът защитава тезата, че тези, които не актуализират кибер защитата си, може да не успеят да задържат доверието към себе си и така да се окажат изолирани във все по-обвързаната световна икономика, а това да доведе до нов кибер протекционизъм. Разликите в управлението на кибер сигурността между отделните държави може да окаже влияние върху търговията - има вероятност правителствата да откажат да работят с потенциално несигурни търговски партньори, а някои компании да се отдръпнат от търговията с презокеански пазари, където смятат активите си за застрашени.

„Правителствата трябва да гледат на кибер защитата и свързаните с нея промени в навиците и начина на живот като на настоящ, а не хипотетичен проблем. Няма спор, че това ще се случи. Няма връщане назад", обобщава Грег Пелегрино.

Пълния текст на доклада на "Делойт" ще откриете в рубриката "Анализи" на Econ.bg