В София строителни кранове са надвиснали над лъскавите остъклени фасади под зелените хълмове на планината Витоша. Водни фонтани бълбукат тихо из вътрешните дворове на софийския бизнес-парк. Дали изчислителни центрове, кол-центрове, банкови администрации или мърчайндайзинг-центрове, дали Hewlett packard, Hyundai, IBM или Sony - големите имена от света на икономиката се тълпят на терена на най-големия офис-парк в Югоизточна Европа.

Никъде другаде в ЕС изгледите за печалби не са така големи както в България. По този начин Георги Ганев, директор на Института за либерални стратегии в София, обяснява рекордното постижение в размер на 6.5 милиарда евро преки инвестиции през миналата година. "Печалби от порядъка на двуцифрените процентни числа са рядкост в Европа", подчертава Ганев.

От няколко седмици насам обаче са официално доказани са и сенчестите страни на икономическото чудо: ЕС отказа на България близо 500 милиона евро фондови средства заради злоупотреби и широко разпространената корупция. Сред инвеститорите "лошото дете" България с икономически прираст около 7 % обаче въпреки всичко си остава популярно. Това се посочва в материал на австрийския всекидневник "Ди пресе", озаглавен "Корупция: никой не идва, изпълнен с наивност в България".

"Реформите в икономиката се реализират значително по-бързо отколкото в политиката", обясни Андреас Шефер, заместник-управителен директор на Германско-българската търговска камера. Членуващите фирми наистина се оплаквали от бюрокрацията и катадневната корупция: "Но вече никой не идва тук, изпълнен с наивност".

Независимо от ширещата се предимно из администрацията корупция почти нямало инвеститори, които да напускат страната, уверява Росен Иванов, чиято консултантска фирма "Бългериън Иневестмънт адвайзър" съветва чужди компании при стъпването им на българския пазар. Според него шансовете са по-големи от проблемите".

Заплатите през последната година са нарастнали с 20 на сто. Ала макар и фактическото трудово възнаграждение да е чувствително над официалната средна заплата в размер на 500 лева или 260 евро, равнището на заплащане е все още ниско. Нагаждането на заплатите към равнището на ЕС обаче е само въпрос на време, смята Шефер. "България няма да остане трайно страна на ниските заплати, а ще се развива аналогично на Словакия".

Ала не само факторът "разходи", а и квалифицираността на личния състав играе роля за инвеститорите. Специално за компании от сферата на информатиката България предлага сериозен резервоар от отлични математици и добро образование по информатика, казва Пламен Тилев, управителен директор на софтуерния гигант SAP в България. Ала с нарастващия брой инвеститори по отношение на квалифицираната работна ръка в България започва да се изпитва остър дефицит.

Емиграцията на млади специалисти през последното десетилетие изостря ситуацията. Близо една десета от седемте милиона българи са напуснали страната. Междувременно първите изселници започват да се завръщат, разказва Шефер: "Ако покупателната сила и заплатите продължат да растат, тенденцията ще се обърне - както стана в Полша". За някои сектори от икономиката вече са вербувани работници от Молдова, Украйна, Азия и Африка, информира Ганев.

Ако социалният продукт в България преди десетилетие беше едва 27 на сто от средния за ЕС, той междувременно достигна 40 на сто. В случай, че се съхранят сегашните темпове на растеж, най-бедната страна-членка на ЕС би могла след малко повече от 15 години да се изравни по стандарт на живота с южноевропейските държави като Португалия. Въпросът е обаче, как страната да се отърси от бича на корупцията и да започне да използва ефективно предлаганите от ЕС средства за развитие на инфраструктурата си.

Че става известно за все по-голям брой случаи на корупция, е според икономиста Ганев добър признак. "Пресата вече не изпитва страх да информира за това. Натискът от страна на Комисията на ЕС помага". ЕС упражнявал дисциплинращо въздействие и с контролните си механизми принуждавал страната да се изправи с лице към "лошите си привички", казва и фирменият консултант Иванов.

 Създадена е малка средна класа, която все по-уверено се изправя срещу политиката.  Борбата с корупцията вече е необратим процес.