От два месеца в Министерския съвет отлежава законопроектът за здравна реформа на депутатите Антония Първанова и Йордан Цонев. И сигурно един ден той щеше да се превърне в закон, стига проектът да не беше прочетен и от чужди експерти, които го определиха като "хаотичен, неясен и недостатъчно ефикасен", информира "Дойче веле".

Така например мислят в Световната банка - една финансова институция, тясно ангажирана с българската здравна реформа, отпуснала досега за нейното напредване милиони долари. Какъв малшанс за двамата автори на поредното законодателно недоносче, че някой друг освен тях е чел предложенията им, при това както трябва - между редовете. И наистина - този проектозакон трудно може да ни впечатли с нещо. Освен, ако не е замислен като действие, целящо да имитира дейност при пълно запазване на сегашното статукво. В такъв случай той напълно постига целите си. Поради няколко причини:

Първо: нереалистично кратък е предвиденият срок за избор от пациентите на частен здравноосигурителен фонд алтернатива на държавната НЗОК. Този срок изтича в края на тази година, което поражда съмнения, че това може да не е някакъв пропуск на авторите, а съвсем умишлено търсено от тях или от някой друг положение.

Второ: за да заработи моделът "Първанова-Цонев" е необходимо да бъдат приети редица ключови документи за регулиране на сектора, вкл. Националния рамков договор и Националната здравна харта. Нищо подобно не се случва, по-лошо дори - няма изгледи, договарянето скоро да приключи отново поради спорове за пари. Тревожен е самият факт, че българското правителство продължава да държи да има Национален рамков договор, който не отчита разликите в качеството на предлаганите здравни услуги и предвижда обаче еднакво финансиране за всички болници.

Трето: предлаганият модел за здравна реформа не е насочен към демонополизиране на здравния сектор, тъй като с изключения на няколко по-малки болници всички останали ще си останат държавни, респективно общински.

Четвърто: буди тревога фактът, че разрешението на парламента за приватизирането на болници не беше последвано от нищо реално, т.е. почти нищо не се е променило досега. На този фон трябва да се запитаме, дали не представлява сериозен конфликт на интереси това, че в лицето на здравното министерство, което контролира болниците, държавата си остава принципал на здравеопазването, като паралелно с това тя - държавата, се кани да стане и регулатор на бъдещите частни здравноосигурителни фондове.

С една дума - много са слабостите на този законопроект, за който особено след доклада на Световната банка вероятно ще бъде направен опит да бъде преработен.