Над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността (295 лева), като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време. Това сочат данни на Националната статистика.

Равнището на бедност по основни групи професии показва, че нискоквалифицираните работници са преобладаващ дял (около 30%) сред работещите бедни през 2009 г. Близо две трети от работещите с начално и по-ниско образование са бедни, а сред работещите с основно образование делът на бедните е 26%. Разликата между дела на работещите бедни с висше образование и работещите бедни без образование е значителна - близо 30 пъти (2.2% срещу 61.5%).

Оценките на бедността в зависимост от размера на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

Най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства. Успоредно с това само 3.1% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.2% - цветен телевизор, 11.7% - автоматична пералня, а 43.2% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходи, свързани с жилището, и се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2009 г. почти половината от населението (49.2%), или 3 718.7 хил. лица се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност.

Най-висок размер на линията на бедност през 2009 г. има град София - 437 лева, с равнище на бедност 15.9%, а с най-нисък размер на линията на бедност е област Разград - 184 лева, където равнището на бедност е 19.8%. Област Благоевград има най-нисък относителен дял на бедните - 10.2% при размер на линията на бедност 282 лева, а с най-висок е област Видин - 29.3% при размер на линията на бедност 246 лева.

Спрямо линията на бедност за страната - 295 лева, само седем области имат по-висок размер на линия на бедност - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, София област, Перник и София.

Област Смолян е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 8.5%, а с най-високо равнище е област Сливен - 27.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.4%, при 33.5% за област Видин. Област Видин се характеризира и с най голямата разлика в равнището на бедност между мъжете и жените - 8.8 процентни пункта. В пет области - Добрич, Ловеч, Шумен, Разград и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Ниското равнище на бедност за областите Кюстендил, Благоевград и Смолян се дължи предимно на социалните трансфери - помощи, обезщетения и пенсии. Ако сравним равнищата на бедност преди социалните трансфери, ще установим, че след тяхното реализиране бедността се редуцира с над 37 процентни пункта за Кюстендил, с над 32 процентни пункта за Разград и Силистра, с 30.4 процентни пункта за Търговище и с над 27 пункта за област Перник, Ловеч и Ямбол.

Пенсиите остават важен фактор за редуциране на бедността. Ако се включи доходът от пенсии, но се изключат останалите социални плащания, равнището на бедност намалява с 14.9 процентни пункта за област Разград (от 34.7 на 19.8%), с 13.2 процентни пункта за област Силистра (от 33.9 на 20.7%) и с над 9 пункта за областите Смолян (от 21.8 на 12.8%) и Ловеч (от 33.3 на 23.9%). За областите с най-висок процент на бедно население - Видин, Бургас и Стара Загора, социалните плащания не играят съществена роля за редуциране на бедността. Разликата между равнището на бедност преди и след осъществяване на социалните трансфери е около 1.6 пъти.

Най-бедните 20% в областите Ловеч, Сливен и Монтана имат повече от 7 пъти по нисък доход от най-богатите 20% в същите области. Най-нисък процент на поляризация има в област Благоевград (3), където и коефициентът на диференциация е най-нисък - 20.4%. Най-висок коефициент на диференциация - над 35%, се наблюдава в областите Разград,Монтана, Шумен и Ловеч. В областите Перник и Сливен живеят най-бедните домакинства. Дълбочината на бедност е съответно 0.42 и 0.48 при средно за страната 0.30.