Днес се навършват 20 години от приемането на Конституцията на Република България след демократичните промени.

Едва през пролетта на 1991 г. избраното през юни 1990 г. Велико Народно събрание (ВНС) се заема с изработване конституцията, което предизвиква ново политическо противопоставяне. Част от опозицията, подкрепена и от президента Желю Желев, обявява, че ВНС с мнозинство на бившите комунисти няма морално право да изработи демократичната конституция. За да попречат на приемането на конституцията, на 14 май 1991 г. 39 депутати от СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка. Въпреки това, повечето депутати от СДС и мнозинството на БСП подготвят конституцията и на 12 юли 1991 г. 309 от 400-те депутати тържествено я подписват. Тя създава законовата рамка на българския преход, информира БГНЕС.

Конституцията декларира стремежа България да стане "демократична, правова и социална държава", "република с парламентарно управление". Преживяното през последните десетилетия мотивира депутатите още в чл. 1 да запишат: "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет". На преден план са изведени гаранциите за частната собственост, правата на гражданите, международноправните ангажименти на България. Изцяло нови са гаранциите за разделяне на трите вида власти, Конституционният съд, който бди за спазване на конституцията, и независимата съдебна власт.

Новата българска конституция следва европейските демократични принципи и въпреки проявилите се по-късно недостатъци създава стабилност в управлението на демократична България.

Конституцията се състои също от 169 члена, подредени в 10 глави, но и с преходни и заключителни разпоредби от 9 параграфа. Утвърдени са и принципите на разделение на властите, правата и свободите на гражданите, върховенството на Конституцията. Народното събрание, което се избира на 4 години в състав от 240 избираеми народни представители, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. постановява, че Народното събрание е постоянно действащ орган. Заседанията му са открити, а законите и решенията, които приема, са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите на Република България.

Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ, като в действията си се ръководят от Конституцията и законите, в съответствие със своята съвест и убеждения. Конституцията предвижда, освен обикновено Народно събрание и избор на Велико Народно събрание. То се свиква в определени случаи - приемане на нова Конституция или промяна във формата на държавно устройство и държавно управление, както и на съществени, изрично посочени разпоредби от действащата Конституция. Досега са избирани и действали 41 обикновени народни събрания и 7 Велики народни събрания (1879, 1881, 1886 - 1887, 1893, 1911, 1946 - 1949, 1990 - 1991 г.).