Минерално-суровинната индустрия е отрасъл със стратегическо значение за икономиката на България. Тя е в основата на всички други индустрии и важен фактор за икономическата стабилност и енергийна независимост на страната. България заема водеща позиция в европейския добив.
Страната ни е на трето място по добив на мед, на четвърто - на злато и на пето място по добив на лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват в България, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор.
80% от минните дейности в страната се извършват по открит способ.
Общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2016 г. достига 97,68 млн. тона, което е намаление с 13,1% (14,77 млн. тона) спрямо предходната година.
Понижение в добива се наблюдава при всички подотрасли. Общото увеличение на приходите от добивната дейност е в размер на 2 581,332 млн. лева за 2016 г. По парични показатели повишение имаме само за подотрасъл „Рудодобив" – с 14,5%.
Запазва се висок добивът, изчислен на глава от населението - по 14 т на човек, по-висок от добивите за последните 10 години, с изключение единствено за 2015 г.
И за 2016 г. се запазва тенденцията на значително доминиране на вноса спрямо износа на минерални ресурси - около 1,8 пъти по отношение на обема. По предварителни данни за 2016 г. продуктите на минерално-суровинната индустрия формират малко под 4,7 млрд. лв., което представлява много висок принос към общия износ на страната в сравнение с другите индустрии.
Разходите за опазване и възстановяване на околната среда са относително постоянни. По-сериозен ръст има през 2013 г., когато общата сума за отрасъла е в размер на над 42 млн. лева, след което следва спад до средното ниво от 2010 г. насам.
Броят на наетите лица в добивната промишленост през 2016 г., по предварителни данни на НСИ, е 22 342 души, което показва сериозен спад в сравнение с предходната 2015 г., когато в бранша на трудов договор са работили 24 617 човека. Това намаление се дължи в сериозна степен на освобождаването на работещи в подотрасъл "Въгледобив" поради фалита на „Мина Черно море" и закриването на рудник „Бабино" на „Въгледобив Бобов дол".
Въпреки намаляването на човешкия ресурс в сектора, произведената продукция на един зает расте, а производителността на труда продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор.
Средната годишна заплата на наетите в отрасъла през 2016 г. е била 16 527 лева, което е средно увеличение с 2% спрямо 2015 г. За сравнение, средната годишна работна заплата за страната е 11 534 лв., като сектор "Добивна промишленост" е сред икономическите дейности с най-висока брутна работна заплата в България. Най-висока заплата получават работниците и служителите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми, а най-ниски са тези в подотрасъл „Добив на неметални материали и суровини".
Тенденцията по този показател за отрасъла с трайна тенденция към увеличение.
Това е подотрасълът, които ще продължи да бъде гръбнакът на българската електроенергетика в лицето на модернизиращата се „Мини Марица-изток" ЕАД.
В глобален план подотрасъл „Въгледобив" е подложен на натиск от екологични организации и международни институции. Целите за ограничаване на климатичните промени са постижими само с комплексни мерки, касаещи всички индустрии и държави, а не само някои. Посочването на въгледобива и генерираната по конвенционален начин електроенергия като водеща причина за замърсяване и за повишена заболеваемост е едностранчиво и не отговаря на реалностите. От 2009 г. насам в енергийния комплекс „Марица-изток" трите големите ТЕЦ на лигнитни въглища работят през сероочистващи инсталации с минимум пречистване на SO2 от 94%, техните електрофилтри са с ефективност от минимум 99.98%, като всяка разполага с пречиствателни станции за производствени и битови води.
Минерално-суровинната индустрия на България очаква лекото повишение на цените на основните суровини да продължи и през 2017 г. Започналото в края на 2016 г. колебливо нарастване на цените на световните борси обхваща всички добивани у нас метали – мед, злато, олово, цинк. Прогнозите на анализаторите от БМГК са, че цените на медта ще се движат между 5 и 6 хиляди долара за тон.
По отношение на златото е възможно покачване над 1200 долара за тройунция. Прогнозата на БМГК в средносрочен план сочи, че нива от 1250 долара за тройунция за 2017 г. са постижими. В дългосрочен план цената на златото ще надмине общоприетите прогнозни нива от 1300 долара за тройунция.
По данни на БМГК