22,6% oт младите хора у нас (на възраст между 15 и 24 г.) нито учат, нито работят. Това носи на икономиката ни загуби от 1,27 млрд. евро, което е 3,3% от БВП на страната. Тези тревожни данни представи председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов на конференция относно пазара на труда.

Какъв е профилът на тези младежи? Повечето от тях са жени. Те нямат опит на предишна работа, но имат високо образование.

Висшето образование невинаги е гаранция за намиране на работа. Според изпълнителния секретар по пазара на труда в КНСБ Росица Янкова трябва да подобрим системата на профилирано образование у нас. 55% от младежите завършват хуманитарни специалности. “Аз обаче не съм виждала обява за работа за културолог”, каза Янкова.

80% от обявите за работа са в сферата на информационните технологии, туризма и икономиката. От около 1 млн. свободни работни места в Европа 25 хиляди са за шофьори на ТИР-ове и едва 1000 - за мениджъри. Обявените свободни позиции за хора със средно образование са 70%, а с висше - 30%.

Според Янкова средствата, които отделяме за образование - 3,6% от БВП на страната, са крайно недостатъчни. За да се повиши качеството на образованието обаче, освен повече пари, е необходимо още то да бъде адекватно на пазара на труда.

Трябва да се предлагат повече стажове и гъвкави форми на заетост, според синдика. У нас на непълно работно време са заети едва 5% от младежите при средно 30% за ЕС.

Така наречената “младежка гаранция" също е добър начин за стимулиране на заетостта сред хората под 30 г. Съгласно нея, на всеки завършил до 4 месеца трябва да му се предложи стаж, работа или обучение. Идеята е чрез еврофондове тази гаранция да се разпространи в целия ЕС.

Според данните на НСИ безработицата сред хората на възраст 15 -29 години е 23,6 на сто за първото тримесечие на годината.