Близо 30 млрд. лева приходи и дефицит от 1,473 млрд. лв. - 1,8% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Това са заложените параметри в алтернативния на държавния бюджет, изготвян за 12-та поредна година от Института за пазарна икономика (ИПИ). Проектозаконът за бюджета, приет на първо четене от депутатите в Народното събрание, е с дефицит от 3% от БВП.

„С проекта, разглеждан сега в Народното събрание, се нарушава Закона за публичните финанси и по-точно главата за фискални правила“, каза Десислава Николова, главен икономист в ИПИ. 

Според Петър Ганев изготвения от правителството бюджет за следващата година е бюджет на стагнацията, като се залагало спад на заетостта и лек ръст едва през 2016 г.

По думите на Николова не би трябвало дефицитът да е по-голям от 2 процента. Икономистите от ИПИ предлагат постепенно изчистване – с дефицити за 2015 г. 1,8%, за 2016 г. 1%, а за 2017 г. - 0%.

Анализаторите отново предложиха премахване на данък „дивидент“, който сега е 5% и данък „лихва“. Според приетия на първо четене проектозакон данъкът върху доходите от лихви от депозити е 8%.

Експертите са мнение и, че данъка върху едноличните търговци трябва да бъде намален от 15 на 10 процента, а данъчните преференции за земеделци, на ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма да бъдат органичени.

Те предвиждат постепенно покачване на акциза върху цигарите.

Икономистите искат също приватизация на БДЖ и на „Български пощи“, свиване на разходите за заплати и текуща издръжка в публичния сектор с десет процента, премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове, както и фискална децентрализация чрез прехвърляне на 20 процента от подоходните данъци към общините.

Сред другите предложения на ИПИ са здравна реформа, разбиване на монопола на НЗОК, повече работни места чрез преосмисляне на регулациите на пазара на труда, както и реформа в пенсионната система, но от 2016 г. Предлага се още и премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове, без промяна на максималния осигурителен доход и максималната пенсия.

„Между 2011 и 2014 имаме удвояване на нивото на държавен дълг. Тъй като за следващите 3 г. се предвижда отново да трупаме дефицити, е ясно, че няма как дългът да бъде намален“, допълни Николова. 

През 2015 г. държавата ще струва на всеки гражданин по 4579 лв. или по 88 лева всяка седмица, а освен това ще натрупа дълг от негово име за 3418 лв.

От нея става ясно, че лихвите по стари дългове - 122 лв. на човек, ще са по-големи от това, което всеки член на обществото е планирано да плати за култура и спорт, например - 77 лв.

Най-голямото разходно перо и догодина остават пенсиите, социалните плащания и обезщетения - 1577 лв. на човек. На второ място са общо транспорт, съобщения и селско стопанство (с нереформираните пощи и железниците), поддръжката на които излиза по 649 лв. на човек. Трети по големина разход е здравеопазването с 542 лв.