300 000 лева струва животът на един работник в България. Държавата изплаща 100 000 лева, а ако роднините му заведат дело, им се изплащат още 200 000 лв. Това каза за „Телеграф“ вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. 425 са трудовите инциденти от началото на годината. Пряко свързаните с изпълнението на работата са 356, като в 52 случая се е стигнало до летален изход за работещите.

Поводът е поредният нещастен случай в заводско хале в София, при който един човек загина, а други бяха ранени. В повечето от случаите става дума за нарушения на правилата за безопасност и за наемане на работници без договор.

Важно е да се уточни, че институцията, която признава и декларира трудовите злополуки, е Националният осигурителен институт. Данните на ГИТ не са относими към данните за трудовия травматизъм, тъй като контролните органи на агенцията участват в разследването само на част от трудовите злополуки – при тези, довели до смърт, такива, при които има съмнение, че може да доведат до инвалидност, както и когато са пострадали повече от три лица. Въпреки това контролните органи на агенцията разследват всеки инцидент, който им стане известен, независимо по какъв начин е получена информацията, тъй като, ако не бъдат отстранени нарушенията, довели до него, е възможно те да станат причина за нова по-тежка злополука.

Анализите при разследването на трудовите злополуки показват, че в по-голямата си част те са напълно предотвратими. Това се отнася и за злополуката от 17 ноември 2024 г., при която загина работник, а други двама пострадаха при срутване в хале в София.

Законодателят е вменил на работодателите цялата отговорност по осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд на работещите. Работодателите трябва да упражняват ефективен контрол върху работниците дали спазват въведените мерки за безопасност и имат право да отстраняват работници, ако не ги спазват. Работниците от своя страна са длъжни да използват лични предпазни средства и да спазват инструктажите за безопасност. Практиката показва, че често такива са осигурени от работодателя, но не се използват от работника.

Работещите от своя страна имат право да откажат да изпълняват дейност, която пряко застрашава живота и здравето им, но практиката на агенцията показва, че често те се съгласяват да извършат дадена дейност от страх да не загубят работата си и така поемат риск за своята безопасност, за своя живот.

От началото на 2024 г. по време на извършваните проверки инспекторите по труда са спрели 619 обекти, площадки, машини и съоръжения. За десетте месеца на 2024 г. те са отстранили 107 работници поради липса на правоспособност и/или неспазване на правилата за безопасна работа при 64 отстранени работници за същия период на миналата година.

Работодател, който използва недеклариран труд, подлежи на санкция от минимум 1500 лв., като това нарушение е основание за отстраняване от участие в процедури за обществени поръчки. От началото на годината установените случаи на работа без трудов договор са 3047 бр.

От началото на годината са извършени 42 980 бр. проверки, като са констатирани над 180 000 нарушения. От тях 95 235 бр. се отнасят до здравословните и безопасни условия на труд, а 84 304 бр. до осъществяването на трудовите правоотношения.

За щастие тази година няма регистрирани сериозни трудови злополуки на територията на Варна. За едната от тях призна през лятото пред „Телеграф“ естрадната легенда Мими Иванова, тя шокира с разказ за инцидент, случил се по време на снимки за неин видеоклип на плажа във варненския квартал „Галата“. Режисьорът на видеото Марин Маринов е пострадал, падайки от скала на плажа, но се разминал леко с рана на лакътя.

Работник пострада и по-късно почина в болницата при трудова злополука на летище Варна през 2016 г. Инцидентът с мъжа над 60-годишна възраст е станал при прехвърляне на кислород под налягане от голяма в по-малка бутилка. Кислородният шланг бил прекъснат и накрайникът ударил работника. Пострадалият бе отведен незабавно в болница с наранявания в областта на корема и ръката, но два дни по-късно почива. Мъжът бе служител в софийска фирма, която се занимава с ремонт на въздухоплавателни средства на летището.